Сура Аль-Мульк — Стих 18

1. Обяснение на думите в аята:

• كَذَّبَ (каззаба) — отхвърли, взе за лъжа, не повярва.
• الَّذِينَ مِن قَبْلِهِمْ (ал-лазӣна мин каблихим) — онези, които бяха преди тях, тоест предишните народи и общности.
• نَكِيرِ (накӣр) — Моето въздаяние, Моето наказание и Моето отричане на делата им; думата идва от „инкяр“ — да отречеш, да не признаеш, и тук означава суровото Божие възмездие.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че народите, които са живели преди многобожниците от Мека, също са отхвърляли своите пратеници и са ги вземали за лъжци — като народа на Нух, народа на Ад и народа на Самуд, и други подобни. Те не са повярвали в посланието, което им е било донесено, и са продължили в своето упорство и неверие. Затова Аллах им е изпратил Своето наказание и е променил положението им — от благодат и благополучие към гибел и унищожение. Тогава Аллах задава въпрос, който има за цел да предупреди и да насочи вниманието: какво беше Моето въздаяние спрямо тях? Как беше Моето наказание и Моето отричане на делата им? Отговорът е ясен и внушителен: то беше сурово, тежко и неизбежно. Никой не можа да го отблъсне и никой не намери изход от него.

Този аят е утеха за Пратеника на Аллах, мир нему, и предупреждение за неговия народ — че ако продължат да отхвърлят истината, ще ги сполети същото, което е сполетяло предишните народи. Слънцето на истината не се променя, а законите на Аллах в творението остават неизменни.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Историята на предишните народи не е просто разказ, а поука и предупреждение за всеки, който размишлява. Тя показва, че Аллах е справедлив и не оставя отхвърлянето на истината без последствия.
• Аятът ни учи, че упорството в неверие и отхвърляне на Божиите пратеници води до загуба на благодатта и до сурово възмездие. Това ни подтиква към смирение и към приемане на истината, преди да е станало твърде късно.
• В него има утеха за всеки вярващ, който е отхвърлян или подиграван заради вярата си — Аллах вижда, Аллах знае и Аллах ще въздаде справедливо.
• Коранът не е само книга на миналите събития, а жив източник на напътствие за настоящето и бъдещето. Четенето му с размисъл ни помага да разберем пътя на спасението и да го следваме с увереност и надежда.