Сура Аль-Хакка — Стих 35

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَلَيْسَ (fa-laysa): „и няма“ — изразява отрицание.
• لَهُ (lahu): „за него“ — отнася се за неверника, споменат в предходните аят.
• الْيَوْمَ (al-yawma): „днес“ — има се предвид Денят на възкресението.
• هَاهُنَا (hāhunā): „тук“ — в отвъдния живот, на мястото на разплатата.
• حَمِيمٌ (hamīm): „близък приятел“ или „близък роднина“, който би могъл да помогне и да се застъпи.

1. Тълкувание на аята:

В Деня на възкресението онзи, който е отхвърлял вярата и е упорствал в греха, няма да намери нито един близък човек, нито приятел, нито роднина, който да се застъпи за него или да отблъсне от него наказанието. Всички връзки, на които е разчитал в земния живот, ще се разкъсат и никой няма да може да му бъде от полза. Той ще остане сам пред своето дело, без застъпник и без помощник, и никой няма да понесе вместо него тежестта на разплатата. Така аятът подчертава пълната безпомощност на неверника в отвъдния живот и безполезността на всякакви човешки връзки там, където вече не важат земните сметки, а само справедливостта на Аллах.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинската сигурност не е в многобройните приятели и роднини, а във вярата и праведните дела, които ще ни бъдат от полза в Деня на възкресението.
• Той ни напомня, че земният живот е кратък и че всеки от нас ще застане сам пред своя Господ, затова е мъдро да използваме времето си за добро и за приближаване към Аллах.
• Коранът не плаши заради самото плашене, а за да събуди у човека стремеж към спасение и да го насочи към пътя на вярата, преди да е станало твърде късно.
• Аятът разкрива милостта на исляма: той ни предупреждава за опасността, за да можем да се предпазим, и ни показва, че пътят към сигурността е в искрената вяра и добрите дела.