Сура Аль-Араф — Стих 100

1. Обяснение на думите в аята:

• „يَهْدِ“ (яхди): тук означава „става ясно“, „показва се“.
• „يَرِثُونَ الْأَرْضَ“ (ярисуна ал-ард): наследяват земята, т.е. идват след предишните ѝ обитатели и я обитават.
• „مِن بَعْدِ أَهْلِهَا“ (мин ба‘ди ахлиха): след онези, които са живели в нея преди тях.
• „أَصَبْنَاهُم“ (асабнаҳум): сполетяхме ги, наказахме ги.
• „بِذُنُوبِهِمْ“ (би зунубихим): заради греховете им.
• „نَطْبَعُ“ (натба‘у): запечатваме, поставяме печат.
• „عَلَىٰ قُلُوبِهِمْ“ (аля кулюбихим): върху сърцата им.
• „فَهُمْ لَا يَسْمَعُونَ“ (фаҳум ля ясма‘ун): и те не чуват – т.е. не чуват с разбиране и поука.

1. Тълкуване на аята:

Нима не стана ясно на онези, които наследяват земята след предишните ѝ обитатели, че ако Аллах пожелаеше, щеше да ги сполети заради греховете им, както сполетя онези преди тях? Всевишният Аллах е установил Своя закон: когато народите упорстват в грехове и не се поучават от съдбата на предшествениците си, Той може да ги накаже още в този свят, преди наказанието в отвъдното. Освен това Аллах запечатва сърцата им, така че истината да не прониква в тях и те да не чуват наставленията и напомнянията по начин, който да им донесе полза. Те чуват думите, но не ги приемат и не се поучават от тях. Това е резултат от тяхното своеволно упорство и продължително пренебрегване на знаменията.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Този аят ни учи да се поучаваме от историята на предишните народи и да не повтаряме грешките им, за да не ни сполети същото наказание.
• Той показва милостта на Аллах: Той ни предупреждава и ни дава възможност да се върнем към Него, преди да е станало твърде късно.
• Напомня ни, че сърцата са в ръцете на Аллах и че упорството в грях може да доведе до запечатване на сърцето, при което човек вече не чува истината.
• Насърчава ни да пазим сърцата си меки и възприемчиви към напомнянето, да слушаме Корана с разбиране и да действаме според него.
• Показва справедливостта на Аллах – наказанието идва заради собствените ни грехове, а не по нечия прищявка.
• Подтиква ни към благодарност, че сме наследници на земята след предишните народи, и към отговорност да използваме този шанс за добро и покорство на Аллах.