Сура Аль-Араф — Стих 131

1. Обяснение на думите в аята:

• الحسنة (ал-хасана): благополучие, изобилие, плодородие, добро, благодат.
• سيئة (сайи’а): злина, нещастие, суша, скъпотия, бедствие.
• يطّيّروا (йаттайяру): да тълкуват като лошо предзнаменование, да смятат нещо за зловещо и да го отнасят към някого като причина за нещастието.
• طائرهم (та’ирухум): буквално „тяхната птица“, в преносен смисъл — тяхната съдба, това, което ги сполетява, причината за доброто или злото, което им се случва.

1. Тълкуване на аята:

Когато на народа на Фараона идваше благополучие — изобилие, плодородие, евтин живот и добри реколти — те казваха: „Това ни се полага, ние го заслужаваме и сме го придобили със собствените си сили.“ Те не признаваха, че това е дар и благодат от Аллах, и не Му благодареха. А когато ги сполетяваше нещастие — суша, скъпотия, болести и други бедствия — те започваха да тълкуват това като лошо предзнаменование, свързано с Муса и вярващите с него, и казваха: „Това ни се случва заради Муса и онези, които са с него.“ Така те приписваха причината за своите страдания на Божия пратеник и на вярващите, вместо да признаят, че всичко става по волята и предопределението на Аллах. Истината е, че тяхната съдба — както доброто, така и злото, което ги сполетява — е при Аллах, тоест всичко е по Неговото знание, мъдрост и предопределение, и е следствие от техните собствени грехове и неверие. Но повечето от тях не знаеха това, защото бяха потънали в невежество и заблуда, и затова приписваха събитията на хора, а не на Аллах.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че всички блага — изобилие, здраве, сигурност, успех — идват от Аллах. Човек не трябва да се гордее и да казва: „Това ми се полага“, а да бъде благодарен и смирен пред своя Господ.
• Когато ни сполети трудност или беда, не бива да търсим вина в другите хора, нито да вярваме в лоши предзнаменования, защото това е слабост и невежество. Всичко става по мъдростта и предопределението на Аллах, а често и заради нашите собствени грехове, за да се върнем към Него.
• Ислямът ни освобождава от суеверията и от приписването на съдбата на създанията. Той ни дава ясна представа: доброто и злото са от Аллах, а ние сме призовани към вяра, покаяние и търпение.
• Коранът разкрива истината за човешката природа: мнозина бързат да си припишат заслугата за доброто и да обвинят другите за злото. Вярата лекува това, като ни учи на справедливост, смирение и упование в Аллах.
• Този аят ни насърчава да търсим знание и разбиране, за да не бъдем от онези, за които се казва: „Но повечето от тях не знаят.“ Ислямът е път на светлина и знание, който ни води към правилно разбиране на живота и съдбата.