Сура Аль-Араф Стих 148 - Четене, Слушайте, Превод, Български : А после народът на Муса направи от украшенията си образ…

Аль-Араф · 148/206

Превод Транслитерация — Сура Аль-Араф

وَاتَّخَذَ قَوْمُ مُوسَىٰ مِن بَعْدِهِ مِنْ حُلِيِّهِمْ عِجْلًا جَسَدًا لَّهُ خُوَارٌ ۚ أَلَمْ يَرَوْا أَنَّهُ لَا يُكَلِّمُهُمْ وَلَا يَهْدِيهِمْ سَبِيلًا ۘ اتَّخَذُوهُ وَكَانُوا ظَالِمِينَ ۝١٤٨

🔤 Transliteration

Wattakhaza qawmu Moosaa mim ba`dihee min huliyyihim `ijlan jasadal lahoo khuwaar; alam yaraw annahoo laa yukallimuhum wa laa yahdeehim sabeelaa; ittakha zoohu wa kaanoo zaalimeen

📖 Превод (На Български)

📖 На Български

А после народът на Муса направи от украшенията си образ на телец, който мучи. Не видяха ли, че той не им говори и не ги води по правия път? Приеха го и станаха угнетители.

🌐 Additional reference in Türkçe

📖 Ayah 📜 Tafsir 📚 Al-Waseet 🔤 Ayah (I'rab)

0:00

📜

Превод — Tafsir

Обяснение на думите в аята:

وَاتَّخَذَ (уа-ттахаза): взе, прие, направи за себе си.
قَوْمُ مُوسَىٰ (кауму Муса): народът на Муса.
مِن بَعْدِهِ (мин ба'дихи): след неговото заминаване.
حُلِيِّهِمْ (хулийихим): техните накити, украшения.
عِجْلًا (иджлан): теле.
جَسَدًا (джасадан): тяло, статуя.
خُوَارٌ (хуар): мучане, звук на говедо.
يَهْدِيهِمْ سَبِيلًا (йахдихим сабилан): да ги насочва по път.

Тълкуване на аята:

След като Муса (мир нему) се оттегли, за да беседва с Господа, неговият народ направи от своите накити теле – статуя без душа, която издаваше звук като мучане. Те го приеха за божество и му се поклониха. Нима не виждаха, че това теле не може да им говори, нито да ги насочва към добро – нито в материалния, нито в духовния смисъл? То не можеше да им донесе полза, нито да отстрани вреда. Въпреки това те го взеха за бог и с това постъпиха несправедливо към самите себе си, като поставиха нещо сътворено на мястото на Създателя.

Поуки от аята:

Човек трябва да използва разума си и да не следва сляпо това, което не може да му донесе полза или да го предпази от зло.
Истинският Бог е Онзи, Който говори, напътства и се грижи за Своите раби – нещо, което никое сътворено същество не може да направи.
Колкото и да е голямо изпитанието, вярата в Единия Бог и придържането към напътствието на пророците е пътят към спасението.
Ислямът ни учи да не обожествяваме нищо освен Аллах и да не търсим помощ от това, което не може да ни помогне.
Този аят ни напомня, че истинската справедливост започва с правилното познаване на Бога и с искреното Му служене.

📜 Стих 146-150 — Сура Аль-Араф

146سَأَصْرِفُ عَنْ آيَاتِيَ الَّذِينَ يَتَكَبَّرُونَ فِي الْأَرْضِ بِغَيْرِ الْحَقِّ وَإِن يَرَوْا كُلَّ آيَةٍ لَّا يُؤْمِنُوا بِهَا وَإِن يَرَوْا سَبِيلَ الرُّشْدِ لَا يَتَّخِذُوهُ سَبِيلًا وَإِن يَرَوْا سَبِيلَ الْغَيِّ يَتَّخِذُوهُ سَبِيلًا ۚ ذَٰلِكَ بِأَنَّهُمْ كَذَّبُوا بِآيَاتِنَا وَكَانُوا عَنْهَا غَافِلِينَ

От Моите знамения ще отклоня онези, които без право се възгордяват на земята. Каквото и знамение да видят, те не вярват в него. И да видят пътя на разума, не ще го приемат за път. А ако видят пътя на заблудата, ще го приемат за път. Това е, защото взимат за лъжа Нашите знамения и са нехайни към тях.

147وَالَّذِينَ كَذَّبُوا بِآيَاتِنَا وَلِقَاءِ الْآخِرَةِ حَبِطَتْ أَعْمَالُهُمْ ۚ هَلْ يُجْزَوْنَ إِلَّا مَا كَانُوا يَعْمَلُونَ

А които взимат за лъжа Нашите знамения и срещата с отвъдния живот, делата им пропадат. Нима ще им се въздаде за друго освен за онова, което са извършили?”

148وَاتَّخَذَ قَوْمُ مُوسَىٰ مِن بَعْدِهِ مِنْ حُلِيِّهِمْ عِجْلًا جَسَدًا لَّهُ خُوَارٌ ۚ أَلَمْ يَرَوْا أَنَّهُ لَا يُكَلِّمُهُمْ وَلَا يَهْدِيهِمْ سَبِيلًا ۘ اتَّخَذُوهُ وَكَانُوا ظَالِمِينَ

149وَلَمَّا سُقِطَ فِي أَيْدِيهِمْ وَرَأَوْا أَنَّهُمْ قَدْ ضَلُّوا قَالُوا لَئِن لَّمْ يَرْحَمْنَا رَبُّنَا وَيَغْفِرْ لَنَا لَنَكُونَنَّ مِنَ الْخَاسِرِينَ

И когато съжалиха, и разбраха, че са се заблудили, казаха: “Ако нашият Господ не се смили над нас и не ни опрости, ще сме от губещите.”

150وَلَمَّا رَجَعَ مُوسَىٰ إِلَىٰ قَوْمِهِ غَضْبَانَ أَسِفًا قَالَ بِئْسَمَا خَلَفْتُمُونِي مِن بَعْدِي ۖ أَعَجِلْتُمْ أَمْرَ رَبِّكُمْ ۖ وَأَلْقَى الْأَلْوَاحَ وَأَخَذَ بِرَأْسِ أَخِيهِ يَجُرُّهُ إِلَيْهِ ۚ قَالَ ابْنَ أُمَّ إِنَّ الْقَوْمَ اسْتَضْعَفُونِي وَكَادُوا يَقْتُلُونَنِي فَلَا تُشْمِتْ بِيَ الْأَعْدَاءَ وَلَا تَجْعَلْنِي مَعَ الْقَوْمِ الظَّالِمِينَ

И когато Муса се завърна разгневен, огорчен при своя народ, каза: “Колко лошо сте постъпили, след като ви оставих! Нима искахте да ускорите повелята на вашия Господ?” И хвърли скрижалите, и сграбчи брат си за главата, и го дръпна към себе си. [Брат му] каза: “О, сине на майка ми, народът ме взе за безсилен и едва не ме уби. Не предизвиквай у враговете злорадство към мен и не ме причислявай към угнетителите!”

← Стих 147 📖 Аль-Араф Стих 149 →

Аль-АрафКоран регистър

206Стих

MeccanRevelation

148Стих

Превод — Аль-Араф 148

Сура Аль-Араф Стих 148 - Четене, Слушайте, Превод, Български : А после народът на Муса направи от украшенията си образ…

Сура Стих 148/206 — Сура Аль-Араф الأعراف (Meccan). Четене Слушайте Превод (Български). Слушайте: Сура Аль-Араф Слушайте, Сура Аль-Араф Превод, Сура Аль-Араф mp3, Сура Аль-Араф pdf. Стих 146–150. На Български: Türkçe.