Сура Аль-Араф — Стих 167

1. Пояснение на думите в аята:

• وَإِذْ تَأَذَّنَ – „И когато твоят Господ възвести“: изразът означава, че Аллах е дал ясно и категорично знание, обявяване без никакво съмнение.
• لَيَبْعَثَنَّ عَلَيْهِمْ – „непременно ще изпрати срещу тях“: ще им прати владетели и сили, които да ги подчинят.
• مَن يَسُومُهُمْ سُوءَ الْعَذَابِ – „които ще им причиняват най-тежко мъчение“: думата „سُوءَ“ означава зло, тежко, унизително; „يَسُومُهُمْ“ – да ги подлага, да ги кара да вкусят.
• لَسَرِيعُ الْعِقَابِ – „наистина е бърз в наказанието“: Той може да накаже незабавно, още в земния живот, когото пожелае.
• لَغَفُورٌ رَّحِيمٌ – „наистина е опрощаващ, милосърден“: Той прощава на всеки, който се разкае, и е милостив към него.

1. Тълкувание на аята:

Този аят съдържа сериозно предупреждение и същевременно голяма надежда. Аллах съобщава на Своя Пратеник (с.а.с.), че е издал твърдо решение относно синовете на Израил (евреите): до Деня на възкресението Той непременно ще изпраща срещу тях владетели и народи, които ще ги подчиняват, ще ги унижават и ще им причиняват тежки страдания. Това е следствие от тяхната упоритост в греха, изопачаването на Писанието и убиването на пророците. Така още в земния живот те вкусват унижение и подчинение – както е станало с нашествието на Бухт Наср (Навуходоносор), който разрушил Йерусалим, убивал, пленявал и наложил данъци на останалите.

Но аятът не завършва само с наказание. Аллах казва, че Той е „бърз в наказанието“ – наказва този, който упорства в неверие и непокорство, понякога още на този свят. Същевременно Той е „опрощаващ, милосърден“ – всеки, който се разкае и повярва, ще намери прошка и милост. Така аятът съчетава справедливостта с милосърдието: наказанието е за упоритите, а прошката – за онези, които се обръщат към Аллах.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Справедливост и милост вървят заедно. Аллах е едновременно строг в наказанието и безкрайно милостив към каещите се. Това ни учи, че винаги има път за връщане към доброто.
• Никой не може да избегне Божието решение. Ако народите упорстват в несправедливост, те ще вкусят последствията още в този свят. Това е предупреждение за всички нас да не постъпваме несправедливо.
• Прошката е винаги достъпна. Колкото и големи да са греховете, искреното покаяние отваря вратата на Божията милост. Това ни дава надежда и ни подтиква да не се отчайваме.
• Коранът е книга на напътствие и предупреждение. Той не само разказва за минали народи, но и ни дава уроци за настоящето и бъдещето, като ни насочва към пътя на спасението.
• Ислямът цени покаянието. Всеки човек, независимо от миналото си, може да намери прошка и милост, ако се обърне към Аллах с искрено сърце. Това прави исляма религия на надеждата и любовта към доброто.