Сура Аль-Араф — Стих 172

1. Обяснение на думите в аята:

• وَإِذْ – И когато; спомени си, о, Пророко.
• أَخَذَ – извади, извлече.
• مِن ظُهُورِهِمْ – от гърбовете им, т.е. от техните родители и прародители.
• ذُرِّيَّتَهُمْ – потомството им.
• وَأَشْهَدَهُمْ عَلَىٰ أَنفُسِهِمْ – и ги направи свидетели против самите тях.
• أَلَسْتُ بِرَبِّكُمْ – Не съм ли Аз вашият Господ? (въпросително изречение със значение на потвърждение).
• بَلَىٰ – Да, наистина (утвърдителен отговор).
• شَهِدْنَا – Ние свидетелстваме.
• أَن تَقُولُوا – за да не кажете.
• غَافِلِينَ – нехайни, несъзнаващи.

1. Тълкувание на аята:

И спомени, о, Пророко, когато твоят Господ извади от гърбовете на синовете на Адам тяхното потомство – всички човешки същества, които ще се родят до Деня на възкресението. Той ги извади от техните родители и ги направи свидетели за самите тях, като им зададе въпрос, който е едновременно въпрос и потвърждение: „Не съм ли Аз вашият Господ, Създателят и Владетелят?“ Всички те отговориха единодушно: „Да, наистина, Ти си нашият Господ.“ Тогава Аллах каза: „Ние взехме това свидетелство от вас, за да не кажете в Деня на възкресението: „Ние не знаехме за това и бяхме нехайни.“ По този начин никой не може да се оправдава с незнание за своя Господ и за задължението да Го познава и да Му се покланя. Човешката природа още от сътворението си носи в себе си вроденото знание и признание, че Аллах е неговият Господ, Създател и Господар. Това вродено признание е заложено във всяка душа, за да няма човек извинение пред своя Господ в Деня на съда.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Човекът е създаден с вродена склонност да познава своя Господ и да признава Неговото господство. Това означава, че вярата в Аллах не е нещо чуждо на човешката природа, а напротив – тя е нейна същност и естествено състояние.
• Аллах е справедлив и милостив – Той не оставя човека без знание и без свидетелство за истината. Още преди да се роди, всеки човек е дал своето обещание и е признал своя Господ.
• Всеки човек носи отговорност за своята вяра и за своя избор. Незнанието не е извинение, защото вътрешният глас и съвестта напомнят за съществуването на Създателя.
• Ислямът е религия, която съответства на човешката природа и я потвърждава. Той не е нещо ново и чуждо, а връщане към първоначалното обещание и вроденото знание.
• Този аят ни учи, че всеки от нас може да открие истината, ако се вслуша в своята съвест и в знаците на Аллах в творението и в самите себе си. Това прави исляма близък и разбираем за всяка душа, която търси истината.