Сура Аль-Араф — Стих 173

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَشْرَكَ (ашрака): свърза с Аллах съдружници в поклонението, тоест извърши многобожие.
• ذُرِّيَّةً (зуррийя): потомство, поколение, наследници.
• الْمُبْطِلُونَ (ал-мубтилун): онези, които правят нещо недействително, лъжливо и погрешно; тук означава многобожниците, които са обезсилили делата си чрез съдружаване с Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Този аят продължава да разяснява причините, поради които Аллах е взел обещанието от потомството на Адам и е направил знаменията ясни, за да не остане за хората никакво оправдание в Деня на възкресението. След като в предходния аят се споменава, че човек не бива да казва: „Бащите ни съдружаваха с Аллах, а ние бяхме само потомство след тях, което ги последва“, тук се посочва още едно възможно извинение, което многобожниците биха могли да изтъкнат.

Смисълът е: Направихме това и изпратихме знаменията, за да не кажете в Деня на възкресението: „Нашите бащи още преди нас нарушиха обещанието и съдружаваха с Аллах, а ние бяхме само поколение след тях. Ние просто последвахме техния път и подражавахме на онова, което намерихме у тях. Нима ще ни погубиш и ще ни накажеш заради делата на онези, които обезсилиха своите дела чрез многобожие? Ние нямаме вина, защото бяхме невежи и следвахме бащите си.“

Аллах, Всемогъщият, отхвърля това извинение, защото Той не наказва никого за греха на друг. Всеки човек носи отговорност за собствените си дела. Щом като знаменията и доказателствата са били изпратени и са станали ясни, невежеството и подражанието не могат да служат като оправдание пред Аллах. Всеки, който е имал възможност да разбере истината и да я последва, носи отговорност за избора си. Бащите са сгрешили, като са съдружавали с Аллах и са обезсилили делата си, но това не оправдава децата, които са имали достъп до истината и са могли да я приемат.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Всеки човек носи лична отговорност пред Аллах. Никой няма да бъде наказан заради греховете на друг, но и никой не може да се оправдае, че е следвал грешния път на предците си, ако е имал възможност да узнае истината.
• Ислямът освобождава човека от сляпото подражание и го призовава да търси истината, да размишлява и да използва разума, който Аллах му е дал.
• Аллах е справедлив и не наказва несправедливо. Той изпраща знамения и доказателства, за да може всеки да избере правилния път съзнателно.
• Коранът разяснява всички възможни извинения и ги отхвърля с мъдрост, като по този начин насочва човека към искрено покаяние и приемане на истината.
• Вярата в Аллах и следването на Неговия път е пътят на спасението, а многобожието и следването на заблудените предци е пътят на гибелта. Всеки, който искрено търси истината, ще намери в Корана ясното ръководство и милостта на Аллах.