Сура Аль-Араф — Стих 89

1. Обяснение на думите в аята:

• افْتَرَيْنَا: измислихме, излъгахме.
• مِلَّتِكُم: вашата религия, вашият път на вяра.
• نَجَّانَا: Той (Аллах) ни спаси.
• وَسِعَ: обхвана, обгърна.
• تَوَكَّلْنَا: уповаваме се, поверяваме се.
• افْتَحْ: отсъди, реши.
• الْفَاتِحِينَ: съдниците, онези, които отсъждат.

1. Тълкуване на аята:

Тук пророк Шуайб (мир нему) продължава да говори на своя народ, като казва: „Ако се върнем към вашата вяра, след като Аллах вече ни е спасил от нея, това би означавало, че ние сме измислили лъжа за Аллах.“ Той изразява пълна отдаденост на истината и отказ от всяко връщане към предишното неверие. След това добавя, че не е възможно да се върнат към старата вяра, освен ако Аллах, техният Господ, не пожелае това – защото всичко е подчинено на Неговата воля. Той потвърждава, че знанието на Аллах обхваща всичко, нищо не се скрива от Него. След това заявява, че се уповават единствено на Аллах, и се обръща към Него с молба: „Господи наш, отсъди между нас и нашия народ по истината, защото Ти си най-добрият съдник.“ Това е молба за справедливо решение между вярващите и онези, които отхвърлят истината, с надежда за победа на правото и защита на угнетените.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че връщането към неверие след като човек е познал истината, е тежко прегрешение и измислица срещу Аллах.
• Показва, че всичко се случва по волята на Аллах и че знанието Му обхваща всичко – това ни насърчава да се уповаваме на Него във всяко дело.
• Напомня ни, че истинският вярващ се обръща към Аллах с молба за справедливост и съд, и че Аллах е най-добрият съдник.
• Тези думи на пророк Шуайб са пример за твърдост във вярата и доверие в Аллах дори когато хората се противопоставят – това вдъхновява вярващите да останат непоколебими и да търсят помощ само от Аллах.