Сура Аль-Мааридж — Стих 42

1. Обяснение на думите в аята:

• فَذَرْهُمْ (фазархум): „остави ги“, „изостави ги“ – заповед към Пророка (с.а.с.) да не се тревожи за упорството на неверниците.
• يَخُوضُوا (яхуду): „да се потопят“, „да се впускат“ – означава да затъват в безсмислици и лъжа.
• يَلْعَبُوا (ял'абу): „да си играят“ – да се занимават с празни и недостойни неща, забравяйки истината.
• يُلَاقُوا (юляку): „да срещнат“, „да посрещнат“ – да се изправят пред него.
• يَوْمَهُمُ (яумахум): „техния ден“ – Денят на възкресението, който е обещан само на тях, за да получат въздаянието си.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Всевишният Аллах се обръща към Своя Пророк (с.а.с.) с утешение и наставление: остави тези, които отхвърлят истината, да продължават да затъват в своите заблуди и да се забавляват с празните си дела в този кратък земен живот. Не се измъчвай от тяхната упоритост и не бързай с наказанието им. Остави ги, докато дойде Денят на възкресението – денят, който им е бил обещан и за който са били предупредени, но на който са се присмивали и който са отричали. В този ден те ще излязат от гробовете си забързани и унизени, с наведени погледи, обхванати от срам и унижение, и ще видят въздаянието за делата си. Тогава ще разберат истинността на това, на което не са вярвали, но вече ще бъде твърде късно.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът показва милостта и търпението на Аллах – Той не наказва веднага, а дава отсрочка, за да се върне човек към истината.
• Напомня ни, че земният живот е кратък и че всеки ще бъде изправен пред своя Господ, за да даде сметка.
• Учи ни да не се влияем от подигравките и упорството на онези, които отричат истината, а да останем твърди във вярата си.
• Показва колко справедлив е Аллах – обещанието за възкресението и въздаянието непременно ще се изпълни.
• Подтиква ни да използваме времето си в добри дела, а не в безсмислени забавления и заблуди, за да не съжаляваме в онзи Ден.
• Корана е книга на истината и предупреждението; който я следва, ще намери спасение и успех.