Сура Аль-Мааридж — Стих 9

1. Обяснение на думите в аята:

• الْجِبَالُ (ал-джиба̄л): планините, величествените и твърди възвишения на земята.
• الْعِهْنِ (ал-‘ихн): вълна, оцветена в различни цветове, разчесана и разпиляна, която вятърът подхвърля насам-натам.

1. Тълкувание на аята:

В Съдния ден, когато небето ще се разтопи и ще заприлича на разтопено масло, планините, които днес изглеждат непоклатими и огромни, ще станат леки и разпиляни като оцветена вълна, разкъсана от вятъра. Те ще загубят своята твърдост и тежест и ще се превърнат в нещо крехко и незначително, разпиляно на всички страни. Това е картина на пълното разпадане на този свят и на неговата преходност пред величието на Аллах и пред неизбежността на Отвъдния живот.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Аятът ни напомня, че всичко в този свят, колкото и здраво и величествено да изглежда, е преходно и ще изчезне. Това ни учи да не се привързваме прекалено към земното и да се стремим към вечното.
• Описанието на планините като разпиляна вълна показва безкрайната мощ на Аллах, Който създава и унищожава, и ни подтиква към смирение и покорство пред Него.
• Коранът използва разбираеми и въздействащи образи, за да ни накара да се замислим за Съдния ден и да се подготвим за него с добри дела.
• Вярата в Отвъдния живот дава на човека надежда и цел, и го насърчава да живее праведно и да търси доволството на Аллах.