Сура Аль-Мааридж — Стих 8

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• السَّمَاء (ас-сама̄’): небето – това, което е над нас, с всичките му светове и творения.
• تَكُونُ (такӯну): ще бъде, ще стане.
• كَالْمُهْلِ (кал-мухл): като разтопената рядка материя; това е утайката на зехтина в дъното на съда, или разтопеният метал като мед, злато и подобни, който тече и кипи.

1. Тълкуване на аята:

В Съдния ден небето ще изгуби своя величествен и подреден вид, който познаваме днес, и ще стане като разтопена, разлята материя – като утайката на зехтина или като разтопения метал, който тече и се разлива. То ще се разклати и ще се промени по начин, който показва огромността на този ден и всемогъществото на Аллах. В съседния аят се споменава, че и планините ще станат като разкъсана вълна, разпиляна от вятъра – всичко това е част от ужаса и величието на Деня на възкресението, когато хората ще бъдат възкресени и ще получат своето въздаяние.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни напомня, че земният свят не е вечен; небето и планините, колкото и могъщи да изглеждат, ще се променят и ще изчезнат по заповед на Аллах.
• Размисълът върху Съдния ден ни подтиква към добри дела, искрено покаяние и подготовка за срещата с нашия Господ.
• Коранът описва отвъдното с ясни и въздействащи образи, за да събуди сърцата и да ни насочи към това, което носи вечно щастие.
• Вярата в Деня на възкресението дава на вярващия надежда, търпение и стремеж към справедливост, защото знае, че всяко дело ще бъде претеглено пред Аллах.