Сура Аль-Муддассир — Стих 44

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الْمِسْكِين (ал-мискин): бедният, нуждаещият се, онзи, който не притежава достатъчно за препитанието си.
• نُطْعِمُ (нуткиму): да храним, да даваме храна.
• وَلَمْ نَكُ (уа лам наку): и ние не бяхме, и не бяхме от онези, които...

1. Тълкувание на аята:

Този аят е част от словата на обитателите на Огъня, които признават греховете си, когато бъдат попитани какво ги е довело до наказанието. Те казват: „И не хранехме бедния.“ Тоест в земния си живот не сме давали от онова, което Аллах ни е дарил, на бедните и нуждаещите се, нито сме подканвали другите да го правят. Те не са изпълнявали това право на бедния, което Аллах е предписал върху богатството на заможния, и така са съединили в себе си скъперничеството и пренебрегването на нуждаещите се. Този грях е споменат редом с изоставянето на молитвата, говоренето на празни и лъжливи слова и отричането на Съдния ден – което показва, че грижата за бедния и даването на милостиня е част от основните задължения на вярата, а немарливостта към нея е от тежките причини за гибел. Вярващият е призован да бъде милосърден, да споделя от благата, които Аллах му е дал, и да насърчава другите към добро, защото ислямът е религия на състраданието и справедливостта, а не само на думи и обреди.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не е само молитва и въздържание – той обхваща и грижата за бедните, нуждаещите се и слабите.
• Даването на милостиня и храна на бедния е път към спасение и е признак за истинска вяра.
• Коранот разкрива милостта на Аллах, Който ни учи да бъдем състрадателни един към друг и да не пренебрегваме нуждаещите се.
• Всеки, който дава от благата си на бедния, получава награда и благословия в този свят и в отвъдния.
• Ислямът изгражда общество на солидарност, в което никой не е оставен сам в нуждата си.
• Чрез тези напътствия Коранот ни показва пътя към истинското щастие и към Божието доволство.