Сура Аль-Иншикак — Стих 16

1. Обяснение на думите в аята:

• الشَّفَق (аш-шафак): Червенината, която остава на хоризонта след залеза на слънцето.
• فَلَا أُقْسِمُ (фа-лā уксиму): Израз, с който Аллах потвърждава клетва. Според тълкувателите тук „لَا“ не е за отрицание, а служи за подсилване на клетвата, тоест смисълът е: „Заклевам се“.

1. Тълкуване на аята:

Аллах се заклева в червенината, която се появява на небосвода след залез слънце — онзи прекрасен оттенък в края на деня, който бележи прехода между светлината и тъмнината. Тази клетва е началото на поредица от клетви в следващите аятове — с нощта и онова, което тя събира, и с луната, когато стане пълна. Всичко това е потвърждение на една велика истина: че хората непременно ще преминават през различни етапи и състояния — от сътворението си, през смъртта, до възкресението и отчитането. Заклеването в тези знамения на вселената насочва вниманието ни към могъществото на Създателя и към точността на Неговото обещание. Само Аллах има право да се заклева в Своите творения; за човека не е позволено да се заклева в нищо друго освен в Аллах, защото това би било форма на многобожие.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Вселената около нас е пълна със знамения, които ни напомнят за величието на Аллах — дори един залез и червенината след него са повод за размисъл и вяра.
• Животът на човека не е случаен; той преминава през точно определени от Аллах етапи, което ни учи на смирение и отговорност.
• Клетвата в Корана не е просто литературен похват — тя потвърждава истинността на посланието и подтиква сърцето към увереност в обещанията на Аллах.
• Ислямът възпитава в уважение към свещеното: клетвата принадлежи само на Аллах, а това ни пази от грешка и ни насочва към чистосърдечно поклонение.
• Размисълът върху природните явления и тяхната красота е път към вярата и към любовта към Корана, който ни говори с езика на вселената и на човешката душа.