Сура Аль-Гашия — Стих 18

1. Обяснение на думите в аята:

— السَّمَاء (ас-сама̄’): небето — всичко, което е над нас, издигнато високо.

— كَيْفَ (кайфа): как — въпросителна дума, която насочва към размисъл върху начина, по който е извършено нещо.

— رُفِعَتْ (руфи‘ат): беше издигнато, повдигнато — възнесено високо без видима опора.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах насочва вниманието на човека към небето и го подканя да се замисли как е било издигнато. То се извисява над нас като огромен, здраво запазен свод, който не пада върху земята и не се срутва. Издигнато е на необятна височина без стълбове и без опори, които да го крепят — в това се крие ясен знак за могъществото и мъдростта на Създателя. Този, Който е способен да издигне небето по такъв съвършен начин, несъмнено е способен и да възкреси хората и да ги събере за отплата. Затова аятът подтиква човека да погледне, да помисли и да извлече поука за вярата в Аллах.

1. Поуки, които привличат сърцата към исляма и Корана:

— Коранът приканва човека да наблюдава и размишлява върху вселената, което показва колко високо ислямът цени разума и знанието.

— Съвършеният ред в творението — издигнатото небе без опори — е доказателство за съществуването на един всемогъщ Създател.

— Размисълът върху знаменията на Аллах укрепва вярата и увеличава убедеността в сърцето.

— Този, Който е сътворил и издигнал небето, лесно може да възкреси и съди — а това насърчава човека към добри дела и подготовка за отвъдния живот.

— Коранът говори с прост и ясен език, обръщайки се към всеки човек, независимо от неговото образование, и го кани да види истината със собствените си очи и разум.