Сура Ат-Тауба — Стих 124

1. Обяснение на думите в аята:

• „سُورَةٌ“ (сура) — глава от Корана.
• „فَمِنْهُم“ (фа-минхум) — „има от тях“, като „тях“ се отнася за лицемерите.
• „أَيُّكُمْ“ (айюкум) — „кой от вас“.
• „زَادَتْهُ“ (задатху) — „го увеличи“.
• „إِيمَانًا“ (иман) — вяра, вярване, убеденост.
• „يَسْتَبْشِرُونَ“ (ястабширун) — „се радват, ликуват, приемат с радостна вест“.

1. Тълкуване на аята:

Когато Аллах низпосла на Своя Пратеник нова сура от Корана, сред лицемерите имаше такива, които питаха подигравателно и с насмешка: „Кой от вас тази сура го увеличи във вяра?“ Те задаваха този въпрос не за да се поучат, а за да омаловажат откровението и да посеят съмнение. Но отговорът е ясен: що се отнася до истинските вярващи, които са повярвали в Аллах и в Неговия Пратеник, новата сура увеличава вярата им — защото те я изучават, размишляват над нея, приемат я с убеденост и я прилагат на дело. Те се радват на това, което Аллах им е дал от вяра и сигурност, и ликуват, защото низпосланото им носи полза и в земния живот, и в отвъдния. Така откровението става причина за нарастване на тяхното съвършенство и за укрепване на вярата им, докато при лицемерите то само разкрива тяхната болест и ги оставя в заблуда.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът е жив източник на вяра: всяка негова сура увеличава вярата на онзи, който я чете с отворено сърце и искрено намерение.
• Истинският вярващ приема откровението с радост и очакване, защото знае, че в него има добро и напътствие за него.
• Вярата не е неподвижна — тя расте чрез знание, размисъл и дела, а Коранът е най-доброто средство за нейното укрепване.
• Разликата между вярващия и лицемера се проявява в отношението към Божието слово: единият се радва и се възползва, а другият се подиграва и остава в загуба.
• Всеки, който се обърне към Корана с искрено сърце, ще открие, че той го води към спокойствие, увереност и щастие в този свят и в отвъдния.