Сура Ат-Тауба — Стих 125

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• مَرَضٌ (марад): болест; тук означава съмнение и лицемерие в сърцето.
• رِجْسًا (риджс): нечистота, скверност; тук означава неверие и злоба.
• كَافِرُونَ (кафирун): неверници, отричащи истината.

1. Тълкувание на аята:

А що се отнася до онези, в чиито сърца има болест — съмнение и лицемерие — слизането на тази сура и на Корана като цяло само увеличава тяхната нечистота и неверие към вече съществуващата у тях нечистота. Всеки път, когато слиза ново откровение с неговите закони и разкази, те го отричат и се отвръщат от него, а това само задълбочава болестта на сърцата им и ги тласка още по-далеч от истината. Така те продължават в своето съмнение и отричане, докато смъртта ги застигне, а те остават неверници — загубили и този свят, и отвъдния.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Коранът е светлина и изцеление за вярващите, но за онези, чиито сърца са болни от съмнение и лицемерие, той само увеличава тяхната заблуда. Това ни учи, че ползата от Корана зависи от чистотата и готовността на сърцето да приеме истината.
• Човек трябва искрено да се стреми към истината и да пази сърцето си от съмнение и лицемерие, защото упорството в отричането води до загуба и в двата свята.
• Милосърдието на Аллах се проявява в това, че Той изпраща откровението като напътствие и изцеление; щастлив е онзи, който го приеме с отворено сърце и го последва.
• Аятът ни напомня за важността на искрената вяра и за опасността от лицемерието, което постепенно погубва човека, ако не се покае и не се върне към своя Господ.