Сура Ат-Тауба — Стих 58

1. Обяснение на думите в аята:

• «يَلْمِزُكَ» (ялмизука): порицава те, критикува те с укор и злословие.
• «الصَّدَقَاتِ» (ас-садакат): задължителните милостини (зекат), които се раздават на определени категории хора.
• «يَسْخَطُونَ» (ясхатун): гневят се, недоволстват, показват негодувание.

1. Тълкуване на аята:

Сред лицемерите има такива, които те укоряват, о, Пратенико, относно разпределението на милостинята. Те не се ръководят от вяра или справедливост, а от лична изгода. Ако получат дял от нея, остават доволни и млъкват, а ако не получат това, което искат, веднага изразяват недоволство и негодувание, и започват да те порицават. Поведението им разкрива тяхната лицемерна същност: те не приемат решението на Аллах и Неговия Пратеник, а съдят единствено според собствените си желания и облаги. Истинският вярващ приема присъдата на Аллах със смирение и доволство, независимо дали получава, или не.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че искреността във вярата се проявява в доволството от решението на Аллах, а не в следването на личните желания.
• Показва ни колко опасен е лицемерието и че то се разкрива чрез поведението и отношението към разпоредбите на религията.
• Насърчава ни да приемаме справедливостта и мъдростта в разпределението на благата, като се доверяваме на Аллах, Който знае най-добре какво е полезно за Неговите раби.
• Напомня ни, че истинската награда и удовлетворение идват от вярата и покорството, а не от материалната печалба.
• Кораничният разказ за лицемерите ни предпазва от техните пороци и ни води към искреност, благодарност и доволство от това, което Аллах ни е отредил.