Сура Ат-Тауба — Стих 59

1. Обяснение на думите в аята:

• رَضُوا (раду): да бъдат доволни, да приемат с удовлетворение.
• آتَاهُمُ (ата̄хум): това, което Той им е дал.
• حَسْبُنَا اللَّهُ (хасбуна̄ Алла̄х): Аллах ни е достатъчен; Той е нашият Покровител и Застъпник.
• سَيُؤْتِينَا (сайу'тӣна̄): Той ще ни даде.
• مِن فَضْلِهِ (мин фадлихи): от Своята щедрост и благодат.
• رَاغِبُونَ (ра̄гибӯн): устремени, желаещи, отправящи се с надежда.

1. Тълкувание на аята:

Ако онези, които упрекват Пророка (с.а.с.) за разпределението на милостинята, бяха приели с доволство това, което Аллах и Неговият Пратеник им бяха отредили, и бяха казали: „Аллах ни е достатъчен; Той ще ни даде от Своята щедрост, и Неговият Пратеник ще ни даде от това, което Аллах му е поверил. Ние се обръщаме към Аллах с надежда и желание Той да ни обогати от Своята благодат“ — ако бяха постъпили така, това щеше да бъде много по-добро за тях и по-полезно, отколкото да негодуват и да отправят упреци. Вярата изисква човек да бъде доволен от дела на Аллах, да се уповава на Него и да търси от Него, а не да роптае срещу хората. Удовлетворението от отреденото и упованието на Аллах са път към спокойствие и добро, а недоволството и упрекът само вредят на човека.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи на доволство (рида̄) от това, което Аллах ни е отредил — това е път към вътрешен мир и щастие.
• Упованието на Аллах (тауаккул) и казването „Аллах ни е достатъчен“ е източник на сила и надежда във всяка трудност.
• Вярата ни учи да гледаме с надежда към бъдещето и да вярваме, че Аллах ще ни даде от Своята щедрост — това ни освобождава от завист и негодувание.
• Ислямът ни възпитава на благородство: вместо да се оплакваме и да упрекваме другите, да се обръщаме към Аллах с желание и смирение.
• Коранът лекува сърцата — той ни показва как да превърнем недоволството в благодарност и търпение, и така да намерим истинското добро.