Сура Ат-Тауба — Стих 65

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَلَئِن“ (уа лаин) – „И ако“ – израз, който въвежда клетва и условие.
• „نَخُوضُ“ (нахуду) – „говорим празни приказки“ – буквално „газим“, „бърборим“ – означава да се говори за неща, които не ни засягат, без сериозно намерение.
• „نَلْعَبُ“ (нал‘абу) – „играем“ – тук означава да се шегуваме, да се забавляваме.
• „تَسْتَهْزِئُونَ“ (тастахзи’уна) – „подигравате се“, „присмивате се“.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах казва на Своя Пророк (с.а.с.), че ако попита лицемерите за онова, което са казали – а те са се подигравали на Аллах, на Неговите аяти и на Неговия Пратеник – те ще се оправдаят, като кажат: „Ние само си бъбрехме и се шегувахме, нямахме лоши намерения.“ Тези думи са били изречени по време на похода към Табук, когато група лицемери започнали да се присмиват на Пророка и на вярващите. Когато Пророкът (с.а.с.) ги попитал за това, те се опитали да омаловажат постъпката си, представяйки я като безобиден разговор и забавление. Тогава Аллах наредил на Пророка да им отговори с укор: „Нима на Аллах, на Неговите знамения и на Неговия Пратеник се подигравахте?“ Този въпрос е не просто запитване, а строго порицание – защото подигравката с Аллах, с Корана и с Пророка не е шега и не може да бъде оправдана с „просто си говорехме“. Тя е тежко престъпление, което противоречи на вярата и на уважението, дължимо към Всевишния и Неговия Пратеник.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че думите имат тежест и че шегата не може да служи като извинение, когато се отнася до свещените неща. Това ни помага да пазим езика си и да проявяваме уважение към Аллах, Корана и Пророка (с.а.с.).
• Ислямът цени искреността и сериозността в отношението към вярата. Той не забранява хумора и забавлението, но поставя ясна граница: подигравката с религията не е допустима.
• Аятът показва милостта на Аллах – Той изпраща предупреждение и разяснение, за да се върнат хората към правия път, вместо веднага да ги накаже.
• Коранът разкрива скритото и предпазва вярващите от лицемерие и от лоши постъпки, което е доказателство за неговата истинност и за грижата на Аллах към Своите раби.
• Всеки, който съзнателно се подиграва с исляма, трябва да знае, че това е сериозно нещо, но вратата на покаянието остава отворена за онзи, който се разкайва и поправи. Това ни насърчава да търсим прошка и да се стремим към искрена вяра.