Сура Ат-Тауба — Стих 67

1. Обяснение на думите в аята:

• الْمُنَافِقُونَ وَالْمُنَافِقَاتُ (ал-мунафикун уа ал-мунафикат): лицемерите и лицемерките – онези, които показват вяра, а крият неверие.
• بَعْضُهُم مِّن بَعْضٍ (баъдухум мин баъд): те са едно цяло, един от друг – обединени в лицемерието и неверието.
• يَأْمُرُونَ بِالْمُنكَرِ (я'муруна бил-мункар): повеляват към порицаваното – към неверие и непокорство.
• وَيَنْهَوْنَ عَنِ الْمَعْرُوفِ (уа янхауна 'анил-ма'руф): и забраняват одобряваното – вярата и покорството.
• وَيَقْبِضُونَ أَيْدِيَهُمْ (уа якбидуна айдияхум): и свиват ръцете си – стискат ги и не дават милостиня по пътя на Аллах.
• نَسُوا اللَّهَ (насу Аллах): забравиха Аллах – изоставиха Неговите заповеди и Го пренебрегнаха.
• فَنَسِيَهُمْ (фа-насияхум): и Той ги забрави – остави ги без Своята милост и напътствие.
• الْفَاسِقُونَ (ал-фасикун): нечестивите, излезлите от покорството и правия път.

1. Тълкувание на аята:

Лицемерите – мъже и жени – са единна група, обединена в своите убеждения и дела. Те са пълна противоположност на вярващите. Вместо да повеляват доброто и да забраняват злото, те правят точно обратното: подтикват хората към неверие, грехове и непокорство, а възпират от вяра и покорство към Аллах. Освен това стискат ръцете си и не харчат от своето имущество по пътя на Аллах – нито дават милостиня, нито помагат с нещо в името на вярата.

Те изоставиха Аллах – не изпълняват Неговите заповеди, не Го споменават и не Му се покоряват. Затова Аллах ги остави без Своята милост, без Своето напътствие и без Своята помощ. Те не бяха удостоени с нищо добро, защото сами избраха пътя на отклонението. Наистина, лицемерите са именно нечестивите – онези, които са излезли от покорството на Аллах и от правия път, потънали в непокорство и заблуда.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни показва ясно колко опасен е лицемерието – то не е просто скрито неверие, а активно зло, което се стреми да разпространява поквара и да спира доброто.
• Вярващият трябва да се стреми към искреност – неговите думи, дела и вътрешни убеждения да бъдат в хармония, без раздвоение.
• Аятът ни учи, че повеляването на доброто и забраняването на злото е от същността на вярата. Който прави обратното – подтиква към зло и спира доброто – е далеч от пътя на вярващите.
• Щедростта и даването по пътя на Аллах са признак на истинска вяра, докато скъперничеството и стискането на ръцете са от качествата на лицемерите.
• Споменаването на Аллах и покорството към Него са живот за сърцето. Който Го забрави, сам се лишава от Неговата милост и напътствие.
• Коранът ни разкрива истинската природа на лицемерието, за да се пазим от него и да се стремим към искрена вяра, която ни води към доброто в този свят и към успех в отвъдния.