اقْتَرَبَتِ السَّاعَةُ وَانشَقَّ الْقَمَرُ(1) Наближи Часът и се разцепи луната. |
وَإِن يَرَوْا آيَةً يُعْرِضُوا وَيَقُولُوا سِحْرٌ مُّسْتَمِرٌّ(2) Но и да видят знамение, те се отдръпват и казват: “Продължителна магия.” |
وَكَذَّبُوا وَاتَّبَعُوا أَهْوَاءَهُمْ ۚ وَكُلُّ أَمْرٍ مُّسْتَقِرٌّ(3) И го взимат за лъжа, и следват своите страсти. Но за всяко дело има край. |
وَلَقَدْ جَاءَهُم مِّنَ الْأَنبَاءِ مَا فِيهِ مُزْدَجَرٌ(4) Дойдоха вече при тях вести, които да ги възпират, |
حِكْمَةٌ بَالِغَةٌ ۖ فَمَا تُغْنِ النُّذُرُ(5) зряла мъдрост [- Коранът] - ала безполезни са за тях предупредителите. |
فَتَوَلَّ عَنْهُمْ ۘ يَوْمَ يَدْعُ الدَّاعِ إِلَىٰ شَيْءٍ نُّكُرٍ(6) Затова се отвърни от тях [о, Мухаммад]! В Деня, когато зовящият призове към нещо ужасно, |
خُشَّعًا أَبْصَارُهُمْ يَخْرُجُونَ مِنَ الْأَجْدَاثِ كَأَنَّهُمْ جَرَادٌ مُّنتَشِرٌ(7) те със сведен поглед ще излязат от гробовете като пръснати скакалци, |
مُّهْطِعِينَ إِلَى الدَّاعِ ۖ يَقُولُ الْكَافِرُونَ هَٰذَا يَوْمٌ عَسِرٌ(8) забързани към зовящия. Ще кажат неверниците: “Това е тежък Ден.” |
۞ كَذَّبَتْ قَبْلَهُمْ قَوْمُ نُوحٍ فَكَذَّبُوا عَبْدَنَا وَقَالُوا مَجْنُونٌ وَازْدُجِرَ(9) Отричаше преди тях и народът на Нух. Отричаха Нашия раб и казваха: “Той е луд!”, и бе прогонен с крясъци. |
فَدَعَا رَبَّهُ أَنِّي مَغْلُوبٌ فَانتَصِرْ(10) Тогава призова той своя Господ: “Аз съм победен, помогни ми!” |
فَفَتَحْنَا أَبْوَابَ السَّمَاءِ بِمَاءٍ مُّنْهَمِرٍ(11) И разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода, |
وَفَجَّرْنَا الْأَرْضَ عُيُونًا فَالْتَقَى الْمَاءُ عَلَىٰ أَمْرٍ قَدْ قُدِرَ(12) и сторихме да бликнат извори от земята, и водите се срещнаха за предопределена повеля. |
وَحَمَلْنَاهُ عَلَىٰ ذَاتِ أَلْوَاحٍ وَدُسُرٍ(13) А него понесохме върху [Ковчега от] дъски и гвоздеи, |
تَجْرِي بِأَعْيُنِنَا جَزَاءً لِّمَن كَانَ كُفِرَ(14) плаващ пред Очите Ни - въздаяние за онзи, който бе отричан. |
وَلَقَد تَّرَكْنَاهَا آيَةً فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ(15) И оставихме това за знамение, но има ли кой да се поучи? |
فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ(16) И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение! |
وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ(17) И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи? |
كَذَّبَتْ عَادٌ فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ(18) И адитите отричаха. И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение! |
إِنَّا أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ رِيحًا صَرْصَرًا فِي يَوْمِ نَحْسٍ مُّسْتَمِرٍّ(19) Изпратихме срещу тях вихър в ден на непрестанно злочестие, |
تَنزِعُ النَّاسَ كَأَنَّهُمْ أَعْجَازُ نَخْلٍ مُّنقَعِرٍ(20) изтръгващ хората, сякаш са стволове на изскубнати палми. |
فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ(21) И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение! |
وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ(22) И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи? |
كَذَّبَتْ ثَمُودُ بِالنُّذُرِ(23) И самудяните отричаха предупредителите. |
فَقَالُوا أَبَشَرًا مِّنَّا وَاحِدًا نَّتَّبِعُهُ إِنَّا إِذًا لَّفِي ضَلَالٍ وَسُعُرٍ(24) И рекоха: “Нима човек от нас ще последваме? Тогава ние ще изпаднем в заблуда и безумие. |
أَأُلْقِيَ الذِّكْرُ عَلَيْهِ مِن بَيْنِنَا بَلْ هُوَ كَذَّابٌ أَشِرٌ(25) Нима на него бе разкрито Поучението сред нас? Не, той е надменен лъжец.” |
سَيَعْلَمُونَ غَدًا مَّنِ الْكَذَّابُ الْأَشِرُ(26) Утре ще научат кой е надменен лъжец. |
إِنَّا مُرْسِلُو النَّاقَةِ فِتْنَةً لَّهُمْ فَارْتَقِبْهُمْ وَاصْطَبِرْ(27) Изпращаме Ние камилата като изпитание за тях. Наблюдавай ги и търпи! |
وَنَبِّئْهُمْ أَنَّ الْمَاءَ قِسْمَةٌ بَيْنَهُمْ ۖ كُلُّ شِرْبٍ مُّحْتَضَرٌ(28) И ги извести, че водата е поделена между [нея и] тях! И пиенето на всеки е разпределено. |
فَنَادَوْا صَاحِبَهُمْ فَتَعَاطَىٰ فَعَقَرَ(29) Но извикаха техен другар и той се зае, и я закла. |
فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ(30) И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение! |
إِنَّا أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ صَيْحَةً وَاحِدَةً فَكَانُوا كَهَشِيمِ الْمُحْتَظِرِ(31) Изпратихме срещу тях само един Вик и станаха като сухите сламки на сеното. |
وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ(32) И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи? |
كَذَّبَتْ قَوْمُ لُوطٍ بِالنُّذُرِ(33) И народът на Лут отричаше предупредителите. |
إِنَّا أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ حَاصِبًا إِلَّا آلَ لُوطٍ ۖ نَّجَّيْنَاهُم بِسَحَرٍ(34) Изпратихме срещу тях ураган от камъни, освен за семейството на Лут. Спасихме ги на развиделяване - |
نِّعْمَةً مِّنْ عِندِنَا ۚ كَذَٰلِكَ نَجْزِي مَن شَكَرَ(35) благодеяние от Нас. Така въздаваме на онзи, който е признателен. |
وَلَقَدْ أَنذَرَهُم بَطْشَتَنَا فَتَمَارَوْا بِالنُّذُرِ(36) Той ги предупреди за Нашето мъчение, но те се усъмниха в предупреждението. |
وَلَقَدْ رَاوَدُوهُ عَن ضَيْفِهِ فَطَمَسْنَا أَعْيُنَهُمْ فَذُوقُوا عَذَابِي وَنُذُرِ(37) И поискаха от него да ги допусне до гостите си, но ослепихме очите им. Вкусете Моето мъчение и Моето предупреждение! |
وَلَقَدْ صَبَّحَهُم بُكْرَةً عَذَابٌ مُّسْتَقِرٌّ(38) И рано сутринта ги сполетя трайно мъчение. |
فَذُوقُوا عَذَابِي وَنُذُرِ(39) Вкусете Моето мъчение и Моето предупреждение! |
وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ(40) И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи? |
وَلَقَدْ جَاءَ آلَ فِرْعَوْنَ النُّذُرُ(41) Предупредителите дойдоха и при хората на Фараона, |
كَذَّبُوا بِآيَاتِنَا كُلِّهَا فَأَخَذْنَاهُمْ أَخْذَ عَزِيزٍ مُّقْتَدِرٍ(42) [но] те взеха за лъжа всичките Ни знамения. Затова ги сграбчихме, както подобава на всесилен, всемогъщ. |
أَكُفَّارُكُمْ خَيْرٌ مِّنْ أُولَٰئِكُمْ أَمْ لَكُم بَرَاءَةٌ فِي الزُّبُرِ(43) Нима вашите неверници са по-добри от онези, или за вас има оневиняване в Писанията? |
أَمْ يَقُولُونَ نَحْنُ جَمِيعٌ مُّنتَصِرٌ(44) Или казват: “Не сме ли ние непобедимо множество?” |
سَيُهْزَمُ الْجَمْعُ وَيُوَلُّونَ الدُّبُرَ(45) Ще бъде разгромено множеството и ще обърне то гръб в бяг. |
بَلِ السَّاعَةُ مَوْعِدُهُمْ وَالسَّاعَةُ أَدْهَىٰ وَأَمَرُّ(46) Часът е обещаният им срок. Часът е най-злочестият и най-горчивият. |
إِنَّ الْمُجْرِمِينَ فِي ضَلَالٍ وَسُعُرٍ(47) Престъпниците ще са в заблуда и безумие |
يَوْمَ يُسْحَبُونَ فِي النَّارِ عَلَىٰ وُجُوهِهِمْ ذُوقُوا مَسَّ سَقَرَ(48) в Деня, когато бъдат влачени по лице в Огъня: “Вкусете допира на Ада!” |
إِنَّا كُلَّ شَيْءٍ خَلَقْنَاهُ بِقَدَرٍ(49) Ние всяко нещо сътворихме с мяра. |
وَمَا أَمْرُنَا إِلَّا وَاحِدَةٌ كَلَمْحٍ بِالْبَصَرِ(50) Нашата повеля се изпълнява, докато мигне окото. |
وَلَقَدْ أَهْلَكْنَا أَشْيَاعَكُمْ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ(51) Вече погубихме подобните на вас. Но има ли кой да се поучи? |
وَكُلُّ شَيْءٍ فَعَلُوهُ فِي الزُّبُرِ(52) И всяко нещо, което са вършили, го има в писанията. |
وَكُلُّ صَغِيرٍ وَكَبِيرٍ مُّسْتَطَرٌ(53) Всичко, малко или голямо, е записано. |
إِنَّ الْمُتَّقِينَ فِي جَنَّاتٍ وَنَهَرٍ(54) Богобоязливите ще пребъдат сред градини и реки - |
فِي مَقْعَدِ صِدْقٍ عِندَ مَلِيكٍ مُّقْتَدِرٍ(55) истинно обещание при Владетеля, Всемогъщия. |
Ahmed Al Ajmy
Bandar Balila
Khalid Al Jalil
Saad Al Ghamdi
Saud Al Shuraim
Abdul Basit
Abdul Rashid Sufi
Abdullah Basfar
Abdullah Al Juhani
Fares Abbad
Maher Al Muaiqly
Al Minshawi
Al Hosary
Mishari Al-afasi
Yasser Al Dosari
