Сура Йунус — Стих 71

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— واتلُ (уатлу): разказвай, чети, предай.

— نبأ (наба’): вест, известие, разказ за важно събитие.

— كبر (кабура): стана тежко, голямо, мъчно.

— مقامي (маками): моето стоене, моето присъствие сред вас, моят призив.

— تذكيري (тазкири): моето напомняне, предупреждение и поучение.

— توكلت (тауаккалту): уповавам се, осланям се, доверявам се изцяло.

— فأجمعوا أمركم (фа-аджми‘у амракум): съберете, обединете решението и силата си.

— شركاءكم (шурака’акум): вашите съдружници, тоест идолите, на които се надявате.

— غمة (гумма): скрито, неясно, покрито, объркано.

— اقضوا إليّ (икду илайя): изпълнете спрямо мен, решете и приведете в действие това, което кроите срещу мен.

— لا تنظرون (ла тунзирун): не ми давайте отсрочка, не ме изчаквайте.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах нарежда на Своя Пратеник ﷺ да разкаже на хората от Мека историята на Нух (Ной), мир нему, с неговия народ. Нух им казал: „О, народе мой, ако ви е тежко моето присъствие сред вас и ви е мъчно, че ви напомням за знаменията и доказателствата на Аллах, и ако заради това сте решили да ме убиете или прогоните — знайте, че аз не се уповавам на вас, нито на своята сила, а се уповавам единствено на Аллах. Затова съберете всичките си сили, повикайте и своите идоли и съдружници, на които се надявате, и решете въпроса си решително. Нека това, което кроите срещу мен, не остава скрито и неясно за вас самите, а го направете явно и ясно. После го изпълнете спрямо мен и не ми давайте никаква отсрочка.“

Смисълът е, че Нух, мир нему, показал пълна увереност в Аллах и пълно безстрашие пред заплахите на своя народ. Той не се страхувал от техните кроежи, защото знаел, че никой не може да му навреди, освен с позволението на Аллах, и че Аллах е достатъчен като Покровител и Защитник. Той предизвикал народа си да събере всички свои сили и идоли и да действа срещу него без отлагане, за да се разкрие ясно тяхната немощ пред силата и подкрепата на Аллах.

1. Поуки от аята, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Аятът показва, че истинският вярващ се уповава само на Аллах и не се страхува от хорските кроежи, когато е на пътя на истината.

— Той учи, че призивът към Аллах и напомнянето за Неговите знамения изискват търпение и смелост, дори когато хората се обръщат срещу теб.

— Разкрива, че силата на идолите и на нечестивите е нищожна пред силата на Аллах, и че никой не може да навреди на вярващия без Негово позволение.

— Насърчава човека да не се бои от хората, а да се бои от Аллах, и да поставя доверието си единствено в Него.

— Показва колко велик е характерът на пророците: твърдост, яснота и непоколебима вяра, което привлича сърцата към посланието на исляма.

— Напомня, че Аллах е Защитникът на Своите праведни раби и че Той ще разкрие истината, колкото и да се опитват нечестивите да я скрият.