Сура Йунус — Стих 91

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• آلْآنَ (а-л-а̄н): „Сега ли?“ — израз на учудване и укор, че вярата идва твърде късно.
• عَصَيْتَ (ʿасайта): „ти се възпротиви“, „ти не се подчини“ — от глагола „ʿаса̄“ (да не се подчиняваш, да се противопоставяш).
• الْمُفْسِدِينَ (ал-муфсидӣн): „сеячите на развала“, „онези, които развалят и покваряват“ — от „афсада“ (да разваляш, да покваряваш).

1. Тълкувание на аята:

Когато на Фараона се спуска наказанието и той вижда гибелта си, той изведнъж заявява, че вярва в Аллах. Тогава му се отговаря с укор: „Сега ли вярваш, след като преди това ти не се подчиняваше на Аллах и отхвърляше истината? Ти беше от онези, които сеят развала — заблуждаваха себе си и въвеждаха в заблуда другите, отклоняваха хората от пътя на Аллах и разпространяваха нечестие по земята.“ Вярата в момента на гибелта и след като вече е видял наказанието, не се приема и не носи полза, защото е вяра на принуда, а не на свободен избор. Фараонът не е бил от незнаещите, а е бил от онези, които съзнателно са се противопоставяли и са покварявали.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Ислямът учи, че вратата на покаянието е отворена през целия живот, но не и в мига на смъртта, когато вече е късно — това подтиква човека да побърза да се обърне към Аллах, докато е жив и здрав.
• Коранът показва справедливостта на Аллах: всеки получава според делата си, а искреното обръщане към Бога още в този свят носи прошка и милост.
• Аятът предупреждава срещу покваряването на себе си и на другите, и насърчава към добро, честност и насочване на хората към доброто.
• Историята на Фараона е урок за всеки човек: гордостта и упорството в греха водят до гибел, докато смирението и вярата навреме водят до спасение.
• Коранът не е просто книга с разкази, а живо напътствие, което ни учи как да живеем, как да се покайваме и как да търсим милостта на Аллах още преди да е станало твърде късно.