Сура Йунус — Стих 90

1. Обяснение на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَنَجَّيْنَا (уа наджжайна) – спасихме, избавихме.
• بِبَنِي إِسْرَائِيلَ (би бани Исраил) – синовете на Израил, тоест потомците на Якуб (Иаков), мир нему.
• الْبَحْرَ (ал-бахра) – морето, Червено море.
• فَأَتْبَعَهُمْ (фа атба'ахум) – последва ги, тръгна след тях.
• بَغْيًا وَعَدْوًا (багян уа 'адгуан) – чрез потисничество и агресия, неправда и престъпно посегателство.
• حَتَّى إِذَا أَدْرَكَهُ الْغَرَقُ (хатта иза адрака-ху ал-гарак) – докато го обхвана удавянето, когато потъването го настигна.
• آمَنتُ (аманту) – повярвах.
• الْمُسْلِمِينَ (ал-муслимин) – мюсюлманите, тоест онези, които се подчиняват и покоряват на Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, разказва как е спасил синовете на Израил, като им е разтворил морето и те са го прекосили благополучно и невредими. След тях тръгнал Фараонът заедно със своите войски, воден от несправедливост, високомерие и желание да ги унищожи. Когато навлязъл в морето, водите се събрали върху него и започнал да потъва. В този момент, когато вече бил сигурен, че ще загине и загубил всякаква надежда за спасение, той извикал: „Повярвах, че няма друг бог освен Този, в Когото повярваха синовете на Израил, и аз съм от покорните на Аллах.“ Той признал единобожието и се обявил за мюсюлманин, тоест за подчиняващ се на Аллах. Но това негово уверване не било прието, защото било в момент, когато вече нямало полза от вяра, и защото преди това той бил отричащ и потисник. Той повторил смисъла на вярата няколко пъти – изповядал, че вярва, че няма друг бог освен Аллах, че вярва в Този, в Когото повярваха синовете на Израил, и че е от мюсюлманите – надявайки се да бъде спасен, но не му било помогнато, защото вярата след виждането на наказанието и в мига на гибелта не се приема.

1. Поуки от аята, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аллах, Всемогъщият, спасява Своите вярващи раби и унищожава тираните и потисниците, колкото и могъщи да изглеждат те.
• Истинската вяра е тази, която се изповядва в момент на избор и свобода, а не когато човек е принуден от обстоятелствата и вижда наказанието.
• Ислямът означава пълно подчинение и покорство на Аллах – не само с думи, но и с дела и с цялостен живот.
• Фараонът е пример за всеки, който се възгордява и потиска – неговият край е гибел и загуба, дори ако в последния миг признае истината.
• Аллах е справедлив и не приема уверването на онзи, който е имал възможност да повярва, но е отлагал и е вършел зло.
• В аята има предупреждение за всеки, който отлага покаянието – нека не чака до момента, когато вече е късно.
• Милостта на Аллах е близо до вярващите, които Му се подчиняват и Го следват, както е спасил синовете на Израил.
• Коранът разказва историите на предишните народи, за да вземем поука и да затвърдим вярата си в Аллах и в Неговите обещания.