Сура Йунус — Стих 98

1. Пояснение на думите в аята:

• فَلَوْلَا (фа-лаула̄): означава „защо не“ или „защо не беше така“ – израз на укор и изненада.
• قَرْيَةٌ (карйа): буквално „селище“, но тук означава „жителите на селището“ – тоест хората, към които са били изпратени пратеници.
• عَذَابَ الْخِزْيِ (ʿаза̄ба ал-хизй): мъчение на позора и унижението – наказание, което носи срам и унижение.
• إِلَّا (илла̄): „освен“ – изключение от общото правило.
• إِلَىٰ حِينٍ (ила̄ х̣ı̄н): „до определено време“ – до изтичането на определения им срок на живот.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Всевишният Аллах ни съобщава за един важен закон, свързан с вярата и покаянието. Той казва, че никое селище от онези, на които Той е изпращал пратеници, не е приело вярата по начин, който да му е бил от полза, ако е повярвало едва след като е видяло наказанието с очите си. Вярата в момента на виждане на мъчението не се приема и не носи полза, защото тогава човекът е принуден да повярва, а не го прави по собствен избор.

Единственото изключение са хората на Юнус (Йона). Когато те видели, че наказанието е на път да ги сполети, те се обърнали към Аллах с искрено покаяние и повярвали истински. Аллах видял искреността в покаянието им и приел тяхната вяра. Затова Той свалил от тях мъчението на позора и унижението в земния живот – наказанието, което щяло да ги покрие със срам пред останалите народи. Вместо да бъдат унищожени, те били оставени да живеят и да се ползват от благата на земния живот до определения им срок – до края на живота им.

Този аят показва, че Аллах е Милостив и Приемащ покаянието. Той не желае унищожението на хората, а иска те да се върнат към Него. Хората на Юнус са пример за това, че искреното покаяние и връщането към Аллах могат да променят съдбата и да отменят наказанието, дори когато то вече е било определено.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аллах е Милостив и Приемащ покаянието. Той не бърза с наказанието и дава възможност на хората да се върнат към Него.
• Искреното покаяние има голяма сила. То може да отмени наказание и да промени хода на събитията, както се случило с хората на Юнус.
• Вярата, която идва по собствен избор и преди да видим наказанието, е истинската и полезна вяра. Тя е тази, която ни спасява.
• Ислямът е религия на надеждата и втората възможност. Никой не трябва да губи надежда от милостта на Аллах, стига да се обърне към Него с искрено сърце.
• Коранът ни разказва историите на предишните народи, за да се поучим и да не повтаряме грешките им, но също и да видим как Аллах спасява онези, които искрено вярват и се покайват.