Сура Худ — Стих 105

1. Пояснение на думите в аята:

• „يَوْمَ يَأْتِ“ (йавма я'ти): В деня, който ще дойде – това е Денят на възкресението.
• „تَكَلَّمُ“ (такалляму): говори.
• „نَفْسٌ“ (нафсун): нито една душа, нито един човек.
• „بِإِذْنِهِ“ (би-изнихи): с Негово позволение, с разрешението на Аллах.
• „شَقِيٌّ“ (шакий): нещастен, злочест – онзи, който заслужава наказание.
• „سَعِيدٌ“ (са'ид): щастлив, блажен – онзи, който получава благодат и наслада.

1. Тълкувание на аята:

В Деня на възкресението, когато този велик ден настъпи, нито една душа няма да може да проговори – нито да се оправдае, нито да се застъпи – освен ако Аллах не ѝ позволи. Всички творения ще бъдат в пълно мълчание, и само онези, на които Той даде разрешение, ще могат да говорят. Тогава хората ще се разделят на две групи: едни ще бъдат злочести и ще заслужат наказанието, а други ще бъдат блажени и ще получат Божията благодат и вечното блаженство. Така този ден ясно разграничава съдбата на всеки човек според делата му в земния живот.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни напомня, че Денят на възкресението е сигурен и всеки ще бъде въздаден според делата си – това насърчава човека да върши добро и да се пази от зло.
• Никой не може да говори или да се застъпва без позволението на Аллах – това ни учи на смирение и пълно упование в Него.
• Разделението на хората на злочести и блажени показва, че пътят към щастието е в следването на Божиите заповеди, а пътят към злочестието – в неподчинението.
• Коранът ни дава ясна представа за отвъдния живот и ни подтиква да се стремим към вечното блаженство, като живеем праведно и искрено вярваме.