Сура Худ — Стих 104

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «نُؤَخِّرُهُ» (ну'аххируху): отлагаме го, забавяме го.

— «أَجَلٍ» (аджал): срок, определено време.

— «مَعْدُودٍ» (ма'дуд): преброен, точно определен на брой.

1. Тълкуване на аята:

Аллах Всемогъщият съобщава, че не отлага Деня на възкресението и не го забавя по небрежност или без причина, а само до точно определен срок, който е известен единствено на Него. Този срок е преброен и установен с прецизност — нито ще се увеличи, нито ще се намали. Когато този определен момент настъпи, Денят на възкресението ще дойде неизбежно, без никакво забавяне. Отлагането му е проява на Божията мъдрост и знание, а не на слабост или немощ. Всичко при Аллах е премерено и записано, и нищо не се случва извън Неговата воля и предопределение.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Аятът ни учи, че всичко в този свят има свой краен срок, определен от Аллах, и това ни подтиква да използваме времето си разумно в добри дела.

— Той ни утешава, че забавянето на възмездието не означава, че то няма да дойде — Аллах е справедлив и нищо не Му убягва.

— Напомня ни за всемогъществото и всезнанието на Аллах, което укрепва вярата и смирението в сърцата.

— Подтиква ни да се подготвим за Деня на възкресението с искрено покаяние и праведни дела, защото този ден е неизбежен.

— Показва ни колко прецизна и мъдра е Божията наредба, което ни кара да се доверим напълно на Него и да намерим спокойствие в Неговото предопределение.