Сура Худ — Стих 116

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَلَوْلَا (фа-лаула̄): означава „защо не“ или „не би ли могло да има“ – израз на укор и порицание.
• الْقُرُونِ (ал-курӯн): поколенията, народите от миналото.
• أُولُو بَقِيَّةٍ (улӯ бакийя): хора на доброто, на разума и благочестието; хора, които притежават остатък от добро и добродетел.
• يَنْهَوْنَ (янхауна): възпират, забраняват, предупреждават.
• الْفَسَادِ (ал-фаса̄д): покварата, развалата, греха и беззаконието.
• أُتْرِفُوا (утрифӯ): били са оставени да живеят в разкош и наслада, разглезени са с удоволствия.
• مُجْرِمِينَ (муджримӣн): престъпници, грешници, онези, които упорстват в злото.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах отправя укор към народите от миналото и предупреждение към идните поколения. Той казва: защо сред поколенията преди вас не е имало хора на доброто и разума, които да възпират своите народи от неверие и от поквара по земята? Ако такива хора бяха съществували, те щяха да бъдат причина за поправяне и за отвръщане от злото. Но такива хора бяха само малцина – онези, които спасихме, когато унищожихме нечестивите им народи. Те бяха малко на брой, но именно те бяха хората на доброто, които забраняваха покварата и призоваваха към правда.

След това Аллах разкрива причината за гибелта на онези народи: онези, които бяха несправедливи към себе си, последваха разкоша и насладите, в които бяха потънали, и се отдадоха на удоволствията, вместо да последват истината. Те предпочетоха преходните блага на този свят и пренебрегнаха призива на пратениците. Затова станаха престъпници и заслужиха наказанието.

Аятът ни учи, че присъствието на праведни хора, които забраняват злото и покварата, е причина за запазване на обществата от гибел. Когато такива хора изчезнат и всички потънат в грехове и разкош, тогава идва наказанието. Спасяват се само онези, които остават верни на истината и се противопоставят на покварата.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко важна е ролята на праведните хора в обществото – те са защита и причина за милостта на Аллах.
• Напомня ни, че следването на разкоша и удоволствията, без да се мисли за отвъдния живот, води до гибел и загуба.
• Подтиква ни да бъдем сред малцината, които забраняват злото и се стремят към доброто, дори когато мнозинството е потънало в грехове.
• Показва ни, че Аллах винаги спасява вярващите и онези, които се противопоставят на покварата, и че Неговата справедливост е неизбежна.
• Корана ни разказва за миналите народи, за да се поучим и да не повтаряме техните грешки, и това е милост и напътствие за нас.
• Ислямът ни учи да бъдем активни в доброто, да призоваваме към правдата и да предупреждаваме срещу злото – това е пътят на спасението и успеха в този свят и в отвъдния.