Сура Худ — Стих 117

1. Обяснение на думите в аята:

• وَمَا كَانَ (уа ма кана) — „и не беше“, „не е възможно“; израз, който отрича възможността нещо да се случи.
• رَبُّكَ (раббука) — „твоят Господ“; обръщение към Пророка Мохамед (мир нему).
• لِيُهْلِكَ (лийухлика) — „да погуби“, „да унищожи“.
• الْقُرَىٰ (ал-кура) — „селищата“, „градовете“; множествено число на „карйе“ (селище).
• بِظُلْمٍ (би-зулм) — „с несправедливост“, „с гнет“; тук означава, че Аллах не унищожава несправедливо, без причина.
• مُصْلِحُونَ (муслихун) — „поправящи“, „онези, които вършат добро и поправят“; множествено число на „муслих“ (поправящ).

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че Той не унищожава селищата и техните жители несправедливо или без основание, докато те са хора, които вършат добро, поправят делата си и живеят в послушание и праведност. Унищожението идва единствено заради нечестие, неверие, гнет и непокорство. Ако жителите на едно селище са поправящи, вярващи и избягващи злото, Аллах не ги погубва. Това показва Божията справедливост и милост — Той не наказва без причина, а изпраща наказание само когато хората сами са си го заслужили чрез своите грехове и поквара.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах е абсолютно справедлив и не унищожава никого без основание — това ни учи да се доверяваме на Неговата справедливост.
• Праведността и поправянето на делата носят сигурност и благословия за целите общества, не само за отделния човек.
• Който върши добро и поправя, се радва на Божията защита и милост.
• Аятът ни подтиква да бъдем хора на поправянето и доброто, за да живеем в мир и благодат.
• Коранът ни показва, че Аллах е Милосърден и не бърза с наказанието — Той дава възможност за покаяние и поправяне.