Сура Худ — Стих 122

1. Обяснение на думите в аята:

• وَانتَظِرُوا (уа-нтазирӯ): „и изчакайте“, „и очаквайте“ — заповед за изчакване на последиците.
• إِنَّا (иннā): „наистина Ние“ — утвърждение, че обещанието е сигурно.
• مُنتَظِرُونَ (мунтазирӯн): „очакващи“, „изчакващи“ — онези, които чакат нещо да се случи.

1. Тълкуване на аята:

В края на предишните аятове Аллах насочва Своя Пратеник (с.а.с.) да каже на онези, които отхвърлят вярата и упорстват в своето неверие: продължавайте по своя път и вършете това, което вършите, а ние ще продължим по нашия път — твърдост в религията и изпълнение на повелята на Аллах. Изчакайте какъв ще бъде изходът, защото и ние изчакваме. Това е ясно предупреждение и заплаха за тях: онова, което ги очаква, е наказание и гибел, докато онова, което очаква вярващите, е победа и утвърждаване. Аятът затвърждава, че истината в крайна сметка ще надделее и че всеки ще види резултата от своя избор.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Аятът показва, че Аллах е справедлив и че никой не се оставя без отговор — всеки ще види последиците от делата си.
• Той дава спокойствие на вярващите: колкото и да е трудно, търпението и постоянството водят до добър край.
• Напомня, че вярата не е пасивност, а действие — човек работи според своята убеденост и се уповава на Аллах.
• Показва милостта на Аллах към вярващите: Той им обещава победа и подкрепа, а на упорстващите в злото — предупреждение, за да се върнат към истината.
• Насърчава човека да размисли върху своя път и да избере онова, което ще му донесе успех в този свят и в отвъдното.