Сура Худ — Стих 40

1. Обяснение на думите в аята:

• حَتَّىٰ إِذَا: докато не дойде моментът, когато.
• أَمْرُنَا: Нашата заповед, т.е. решението и обещанието Ни за наказание.
• وَفَارَ: избликна, преля, закипя.
• التَّنُّورُ: пещта – мястото, където се пече хляб; тук е знак за началото на потопа.
• احْمِلْ: натовари, качи.
• زَوْجَيْنِ اثْنَيْنِ: по два от всеки вид – мъжко и женско.
• أَهْلَكَ: твоето семейство, твоите близки.
• سَبَقَ عَلَيْهِ الْقَوْلُ: онзи, за когото вече е било речено словото (решението) за гибел, защото не е повярвал.
• وَمَنْ آمَنَ: и онези, които повярваха.
• قَلِيلٌ: малцина.

1. Тълкуване на аята:

Когато Нух (Ной), мир нему, завършил построяването на ковчега, който Аллах му заповядал да направи, настъпил часът на обещаното наказание. Тогава Аллах заповядал на Нух да натовари в ковчега по двойка – мъжко и женско – от всеки вид животни, които съществували по земята, за да се съхрани животът след потопа. Заповядал му също да качи своето семейство, с изключение на онези, за които вече било отсъдено, че ще се удавят, защото не са повярвали – като сина му и жена му. И му заповядал да качи всички, които са повярвали от неговия народ. Но малцина били тези, които повярвали с него, въпреки дългия период, през който Нух ги призовавал към вяра в Аллах – цели деветстотин и петдесет години.

Знакът за началото на потопа бил избликът на вода от пещта – мястото, където хората печели хляб. Това било чудо и знамение между Нух и неговия Господ, че обещаното наказание е настъпило.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни показва, че Аллах винаги изпълнява Своето обещание – когато дойде определеното време, нищо не може да го отложи или предотврати.
• Спасяването на Нух и вярващите с него ни учи, че вярата и търпението водят до избавление, дори когато хората са малцинство и целият свят е против тях.
• Фактът, че само малцина повярвали с Нух въпреки дългия му призив, ни напомня, че истинската вяра е скъпоценна и че не количеството на вярващите е важно, а тяхната искреност пред Аллах.
• Заповедта да се запазят двойки от всички животни показва милостта на Аллах към творението и Неговата грижа за продължаването на живота – което ни учи да ценим и пазим това, което Аллах е сътворил.
• Историята на Нух ни насърчава да останем твърди във вярата си, дори когато сме малцинство, и да се доверяваме на Аллах, знаейки, че Той е най-добрият закрилник и помощник.