Сура Худ — Стих 47

1. Обяснение на думите в аята:

• „أَعُوذُ بِكَ“ (а‘узу бикя): търся защита и прибежище при Теб.
• „مَا لَيْسَ لِي بِهِ عِلْمٌ“ (ма лайса ли бихи ‘илм): онова, за което нямам знание.
• „الْخَاسِرِينَ“ (ал-хасирин): губещите, онези, които губят и се провалят.

1. Тълкуване на аята:

Нух (мир нему) се обръща към своя Господ с молба и смирение, като казва: „Господи, търся защита и прибежище при Теб да не Те питам за нещо, за което нямам знание.“ Той се разкайва за искането си относно сина си, защото е говорил за нещо, което не е знаел със сигурност, и се обръща към Аллах с пълно подчинение и упование. След това добавя: „И ако не ми простиш и не се смилиш над мен, ще бъда сред губещите.“ Това означава, че ако Аллах не му прости греха и не го обгради със Своята милост, той ще бъде от онези, които губят своя дял в отвъдния живот и пропадат. В аята се проявява благоприличието на Нух пред Аллах, неговото смирение и признание, че знанието и опрощението са единствено в ръцете на Аллах.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи на смирение и благоприличие в молитвата към Аллах, като избягваме да искаме неща, за които нямаме знание.
• Показва, че дори пророците се обръщат към Аллах с покаяние и търсят прошка, което ни насърчава да правим същото.
• Напомня ни, че истинската загуба е в отвъдния живот, и че спасението и успехът идват чрез Аллаховата милост и прошка.
• Подчертава колко е важно да се уповаваме на Аллах и да признаваме ограничеността на своето знание пред Него.
• Ни привлича към исляма, като ни показва красотата на връзката между човека и неговия Създател – връзка, изпълнена с любов, страх и надежда.