Сура Йусуф — Стих 33

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „السِّجْنُ“ (ас-сиджн): затворът, мястото за задържане.
• „يَدْعُونَنِي إِلَيْهِ“ (яду‘унани иляйхи): това, към което ме призовават – има се предвид греховното дело, прелюбодеянието.
• „تَصْرِفْ عَنِّي كَيْدَهُنَّ“ (тасриф ‘анни кайда-хунна): да отвърнеш и отстраниш от мен техните коварни машинации и хитрости.
• „أَصْبُ إِلَيْهِنَّ“ (асбу иляйхинна): да се наклоня, да се увлека към тях; произлиза от думата „саба“ – детинско, неразумно увлечение.
• „الْجَاهِلِينَ“ (ал-джахилин): невежите, неразумните – онези, които не се съобразяват с Божиите заповеди и забрани.

1. Тълкувание на аята:

Пророк Юсуф (Йосиф), мир нему, се обръща към своя Господ с молитва и молба за помощ. Той казва: „Господи мой, затворът е по-скъп за мен от това, към което те ме призовават.“ Тоест предпочита да бъде хвърлен в тъмницата, отколкото да извърши греха, към който го подтикват жените. Той избира тегобата и ограничението пред това да наруши Божията заповед и да опетни честта си.

След това Юсуф продължава смирено: „И ако Ти не отвърнеш от мен тяхното коварство, ще се наклоня към тях и ще стана от невежите.“ В тези думи има пълно осъзнаване на човешката слабост и признание, че без Божията закрила и подкрепа никой не е в безопасност от изкушението. Той не се уповава на собствените си сили, а се обръща към Аллах с пълно упование и предаване. Това е и признание, че ако човек бъде оставен сам на себе си, може да се поддаде на страстите и да изпадне в невежество и грях. В аята се съдържа и жалба към Аллах за тежкото положение, в което се намира, и молба за отстраняване на изпитанието.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинската сила е в богобоязливостта и в предпочитането на трудностите пред греха. Юсуф ни показва, че достойнството и вярата са по-ценни от удобството и удоволствията.
• Той ни учи на смирение и упование в Аллах. Човекът е слаб и се нуждае от Божията помощ във всеки миг, затова трябва постоянно да Го моли за закрила от изкушенията и коварството.
• Аятът разкрива красотата на искрената молитва и близостта между служителя и неговия Господ – Юсуф говори с Аллах като с любящ и милостив Създател, Който чува и отговаря.
• Той ни напомня, че изборът на търпение и въздържание води до извисяване и чест, дори когато пътят изглежда труден и несправедлив.
• И накрая, аятът ни показва, че Коранът не е просто книга с повествования, а източник на напътствие и мъдрост за всеки, който търси истината и желае да се приближи до своя Създател.