Сура Йусуф — Стих 34

1. Обяснение на думите в аята:

— „فَاسْتَجَابَ“ (фа-стаджа̄ба): Той отговори, прие и изпълни молбата.

— „كَيدَهُنَّ“ (кайдахунна): тяхната хитрост, техните коварни планове и уловки.

— „السَّمِيعُ“ (ас-Самӣ'): Всечуващият — Този, Който чува всички гласове и молби.

— „الْعَلِيمُ“ (ал-'Алӣм): Всезнаещият — Този, Който знае всичко скрито и явно.

1. Тълкувание на аята:

След като Юсуф (мир нему) се обърна към своя Господ с искрена молба да го предпази от злото, което го заплашваше, Аллах прие неговата молитва и отговори на зова му. Той отблъсна от него хитростта и коварните планове на жената на знатния мъж и на онези жени от града, които се бяха събрали, за да го подмамят към грях. Аллах осуети техните замисли и постави преграда между Юсуф и непослушанието, към което те го подтикваха. Наистина Аллах е Всечуващият — Той чува молбата на Юсуф и молбите на всеки, който Го призовава, и нищо не се скрива от Него. Той е Всезнаещият — знае състоянието на Своите раби, техните нужди, това, което е добро за тях, и това, което ги предпазва от зло. Нищо не убягва от Неговото знание и никоя молба не остава нечута пред Него.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Този аят ни учи, че когато човек е в беда и няма сила да се справи сам, искрената молитва към Аллах е истинско убежище и сигурна защита.

— Аллах чува всеки зов и отговаря на Своите раби — Той е близо и не е безразличен към болката на онези, които Го призовават.

— Коварството и хитростта на хората, колкото и да са силни, не могат да надделеят над грижата и защитата на Аллах за праведните.

— Ако човек пази вярата си и се уповава на Аллах, Той му отваря изход и отблъсква злото, дори когато изглежда, че няма спасение.

— Познаването на Аллах като Всечуващ и Всезнаещ изпълва сърцето с надежда и спокойствие, защото знаем, че никой наш зов не е напразен и никое наше усилие не е забравено.