Сура Йусуф — Стих 75

1. Обяснение на думите в аята:

• جَزَاؤُهُ (джаза’уху): неговото възмездие, наказанието за него.
• رَحْلِهِ (рахлихи): неговият багаж, товарът или съдът, в който се пренасят вещите.
• نَجْزِي (наджзи): въздаваме, наказваме, даваме заслуженото.
• الظَّالِمِينَ (аз-залимин): угнетителите, онези, които вършат несправедливост, в случая крадците.

1. Тълкуване на аята:

Братята на Юсуф отговорили на онзи, който ги разпитвал за наказанието на крадеца според техния закон. Те казали: възмездието за онзи, у когото бъде намерена откраднатата вещ в багажа му, е той самият да стане притежание на този, от когото е открадната вещта. Тоест крадецът се предава на ограбения и му служи като роб, за да изкупи постъпката си. Това е наказанието, което те прилагали според закона на Якуб (мир нему) — крадецът бъде ли хванат, бива задържан и служи на ограбения. И те добавили: по този начин ние въздаваме на угнетителите, които вършат несправедливост чрез кражба. Така този, който е взел чуждо имущество, сам губи свободата си и става слуга на онзи, когото е ощетил.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът показва колко строго и справедливо е отношението към чуждото имущество в Божиите закони. Кражбата не е дребно нещо — тя води до загуба на свободата и до тежко възмездие.
• Виждаме, че справедливостта е основен принцип в религията на пророците. Всеки, който посегне на чуждо право, ще получи заслуженото, защото Аллах не обича угнетителите.
• Аятът ни учи да пазим доверието и честността. Който е честен и не посяга на чуждото, е в безопасност и в мир.
• В него има и милост: наказанието е определено и ясно, за да се поправи злото и да се върне правото на ощетения. Това е система, която защитава обществото и имуществото на хората.
• Ислямът идва с пълна справедливост и защита на правата. Който го следва, живее в сигурност и достойнство, а който върши несправедливост, сам се лишава от доброто.