Сура Йусуф — Стих 83

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• سَوَّلَتْ (саввалат): означава „разкраси, представи като привлекателно нещо, подмами“. Тоест човекът сам си внушава и си представя дадено дело като хубаво и желано, макар то да е лошо.
• أَمْرًا (амран): „дело, работа, нещо“ – тук означава измама или хитрост, която са замислили.
• فَصَبْرٌ جَمِيلٌ (фа сабрун джамӣл): „търпение красиво“ – търпение, което не е съпроводено с оплакване, недоволство или роптаене срещу Божието решение, а само с надежда и упование в Аллах.
• عَسَى (‘аса̄): дума за надежда и очакване на нещо добро от Аллах, означава „може би, дано“.
• الْعَلِيمُ (ал-‘Алӣм): Всезнаещият – Онзи, Който знае всичко за състоянието на Своите раби.
• الْحَكِيمُ (ал-Хакӣм): Премъдрият – Онзи, Чието управление и решение са изпълнени с мъдрост.

1. Тълкуване на аята:

Когато синовете на Якуб (Яков) се завърнали при баща си и му разказали какво се е случило с брат им Бенямин – че уж е откраднал и е бил задържан, – Якуб не повярвал на думите им. Той им казал: „Не, това не е истината. По-скоро самите вие сте си разкрасили и сте си внушили едно дело, което сте замислили.“ С други думи, той разбрал, че те отново са прибегнали до хитрост и измама, както направили и с Юсуф преди години. Затова не се оплакал от тях, нито изпаднал в отчаяние, а казал: „Моето търпение е красиво търпение“ – търпение без оплакване и без недоволство, търпение, изпълнено с доверие в Аллах. След това изразил надеждата си: „Може би Аллах ще ми доведе всички тях заедно“ – тоест Юсуф, брат му Бенямин и големия му брат, който останал в Египет. Якуб знаел, че Аллах е Всезнаещият за неговото състояние и Премъдрият в Своето управление, затова не се отчайвал, а чакал с търпение и надежда.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи на красивото търпение (сабрун джамӣл) – търпение, което не се оплаква от Аллах, а се обръща към Него с надежда. Това е качество, което възвисява човека и му носи вътрешен мир дори в най-тежките изпитания.
• Якуб (мир нему) не изгубил надежда, въпреки че загубил няколко от синовете си. Той казал: „Може би Аллах ще ми ги доведе всички заедно.“ Това ни учи, че никога не трябва да се отчайваме от милостта на Аллах, колкото и трудна да е ситуацията.
• Аятът ни показва, че Аллах е Всезнаещ за нашите болки и Премъдър в Своите решения. Когато вярващият знае това, сърцето му се успокоява и той приема всичко с доверие.
• Тези думи на Якуб са пример за това как вярата в Аллах дава сила и надежда дори когато всички външни обстоятелства изглеждат безнадеждни. Това е покана за всеки човек да се обърне към Корана и да открие в него утеха и напътствие.