Сура Йусуф — Стих 84

1. Пояснение на думите в аята:

• «وَتَوَلَّىٰ عَنْهُمْ»: отвърна се и се отдалечи от тях.
• «يَا أَسَفَىٰ»: възклицание за дълбока скръб и болка, тоест „о, колко голяма е мъката ми!“
• «وَابْيَضَّتْ عَيْنَاهُ»: очите му побеляха, тоест загубиха черния си цвят и зрението отслабна до слепота.
• «مِنَ الْحُزْنِ»: поради силната тъга и непрестанния плач.
• «كَظِيمٌ»: този, който потиска и скрива скръбта си, без да я показва пред хората.

1. Тълкуване на аята:

Якуб (мир нему) се отвърна от синовете си, след като чу думите им, и в дълбоката си болка извика: „О, колко голяма е мъката ми за Юсуф!“ Той беше толкова натъжен и плака толкова дълго, че очите му загубиха черния си цвят и зрението му отслабна. Въпреки огромната скръб, той не се оплакваше на хората и не показваше слабостта си, а я пазеше в сърцето си, изпълнен с болка и потиснато страдание. Той беше човек, който търпеше и се надяваше на Аллах, без да изгуби вяра и упование в Него.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва дълбочината на човешките чувства и състраданието на пророк Якуб към сина му Юсуф, което ни учи на милосърдие и любов в семейството.
• Той ни напомня, че търпението и скриването на болката пред хората, с упование в Аллах, е път на вярата и достойнството.
• Показва ни, че дори пророците изпитват скръб и страдание, но не се отчайват от милостта на Аллах, а остават твърди в надеждата.
• Корана представя истински човешки истории, които ни утешават и ни учат как да се справяме с трудностите с вяра и търпение.
• Този аят ни подтиква да ценим семейните връзки, да бъдем търпеливи в изпитания и да не се оплакваме от Аллах, а да търсим помощ и утеха в Него.