Сура Ан-Нахль — Стих 105

1. Пояснение на думите в аята:

• „يَفْتَرِي“ (йафтари): измисля, съчинява лъжа.
• „الْكَذِبَ“ (ал-казиб): лъжата.
• „آيَاتِ اللَّهِ“ (айати-Ллах): знаменията на Аллах, откровенията Му.
• „وَأُولَٰئِكَ“ (уа ула'ика): и тези са, именно те.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че лъжата и измислицата идват единствено от онези, които не вярват в знаменията на Аллах. Те нямат страх от наказание и не се надяват на награда, затова езиците им не се поколебаят да измислят лъжи и да приписват на Аллах това, което Той не е казал. Що се отнася до Пророка Мохамед, мир нему, той е вярващ в своя Господ, покорен на Него, и е немислимо да излъже за Аллах или да каже от Негово име нещо, което Той не е низпослал. Обвинението на неверниците, че той е измислил Корана, е напълно неоснователно, защото именно те са тези, които имат навик да лъжат и да отричат знаменията. Те са истинските лъжци – както в твърденията си, че Пророкът е измамник, така и в самата си същност, защото отричането на ясните знамения и охулването им с измислици е най-голямата лъжа.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че Корана е истина, защото самият Пророк, мир нему, е известен със своята честност и правдивост още преди пророчеството, и е немислимо да излъже за Аллах.
• Вярата в Аллах и в Неговите знамения предпазва човека от лъжа и измама, защото вярващият се страхува от наказанието и се надява на наградата.
• Ислямът ни учи на правдивост и честност – качества, които печелят доверието и уважението на хората.
• Коранът разграничава ясно между истината и лъжата и ни показва, че упорството в отричане води до загуба и заблуда.
• Всеки, който търси истината с искрено сърце, ще намери в Корана яснота и напътствие, защото той е словото на Аллах, неподлежащо на съмнение.