Сура Ан-Нахль — Стих 118

1. Обяснение на думите в аята:

• „هَادُوا“ (хаду): означава тези, които са приели юдаизма, тоест евреите.
• „حَرَّمْنَا“ (харамна): забранихме, обявихме за забранено.
• „قَصَصْنَا“ (касасна): разказахме, споменахме.
• „ظَلَمْنَاهُمْ“ (заламнахум): не сме им нанесли несправедливост, не сме ги ощетили.
• „يَظْلِمُونَ“ (язлимун): те самите вършат несправедливост, вредят на себе си.

1. Тълкуване на аята:

На евреите забранихме определени неща, които вече ти бяха споменати по-рано — а именно в сура „Ал-Анам“ — като например всяко животно с нокти и определени видове мазнина от говеда и овце, освен това, което носят гърбовете им, вътрешностите им или което е смесено с кост. Тази забрана обаче не беше несправедливост от Наша страна към тях. Ние не ги ощетихме с нея, а те самите бяха тези, които навредиха на себе си чрез своето неверие, непокорство и престъпване на границите. Затова тази забрана дойде като последствие и наказание за тяхното своеволие и упорство. Те сами си навлякоха това ограничение чрез своите грехове.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах е справедлив и не наказва никого без причина. Когато налага ограничения, това е резултат от човешките дела, а не произвол от Него.
• Човек сам си навлича вреда, когато върши грехове. Всеки избор има последствия и никой не е ощетен от Аллах.
• Коранът разказва за предишните общности, за да ни даде поука и да ни насочи към правия път.
• Ислямът ни учи да поемаме отговорност за делата си и да търсим прошка, вместо да обвиняваме другите.
• Милостта на Аллах е голяма за онези, които се покайват и се връщат към Него, защото Той не иска да ни натоварва извън възможностите ни.