Сура Ан-Нахль — Стих 59

1. Обяснение на думите в аята:

— „يَتَوَارَىٰ“ (ятава̄ра̄): скрива се, оттегля се от погледите на хората.

— „مِن سُوءِ مَا بُشِّرَ بِهِ“ (мин сӯ'и ма̄ бушира бихи): заради лошата вест, с която бива известен, тоест раждането на момиче, което езичниците смятали за позор.

— „أَيُمْسِكُهُ عَلَىٰ هُونٍ“ (айумсикуху 'ала̄ хаунин): дали да я задържи при себе си в унижение и срам.

— „أَمْ يَدُسُّهُ فِي التُّرَابِ“ (ам ядуссуху фи-т-тура̄б): или да я зарови жива в пръстта.

— „أَلَا سَاءَ مَا يَحْكُمُونَ“ (ала̄ са̄'а ма̄ яхкумӯн): колко лошо е това, което отсъждат.

1. Тълкувание на аята:

Този аят описва състоянието на един от езичниците, който, когато му съобщят, че жена му е родила момиче, се изпълва със срам и мъка. Той се скрива от хората, защото се срамува от тази „лоша“ новина според техните представи. В душата му се води борба: дали да задържи момичето при себе си, макар и да се чувства унижен и засрамен пред обществото, или да го зарови живо в земята и така да се отърве от него. Това е тяхното извратено и несправедливо решение. Колко грозно и несправедливо е това, което те отсъждат – те приписват на Аллах това, което самите те мразят за себе си, а именно дъщерите, и същевременно убиват невинните си деца. Това е върхът на невежеството и покварата.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

— Ислямът дойде, за да премахне варварските обичаи като убиването на новородени момичета и да утвърди справедливостта и милосърдието към всички деца, независимо от пола.

— Коранът разобличава невежеството и извратените човешки представи, като ни учи да не съдим прибързано и да не приписваме на Създателя това, което не харесваме за себе си.

— Ислямът възпитава в уважение към жените и момичетата, като ги въздига и им дава достойнство, което преди това им е било отнемано.

— Тази ая напомня, че истинската чест и достойнство идват от вярата и богобоязливостта, а не от половите предразсъдъци и човешките обичаи.

— Чрез такива аяти сърцата се смекчават и разумът се просветлява, за да оценим красотата и съвършенството на Божественото ръководство.