Сура Ан-Нахль — Стих 62

1. Обяснение на думите в аята:

• وَيَجْعَلُونَ (уа ядж‘алюна): „и приписват“, „и отреждат“.
• مَا يَكْرَهُونَ (ма якрахуна): „онова, което мразят“ – тоест нещо, което не желаят за себе си.
• تَصِفُ أَلْسِنَتُهُمُ الْكَذِبَ (тасифу алсинатухум ал-казиб): „езиците им описват лъжа“ – тоест говорят лъжливи неща.
• الْحُسْنَىٰ (ал-хусна): „най-доброто“, „прекрасният край“ – има се предвид добър завършек, високо положение, успех.
• لَا جَرَمَ (ла джарама): „несъмнено“, „истина е“, „неминуемо“.
• مُفْرَطُونَ (муфратун): „изоставени“, „забравени“, „оставени без внимание“ – според някои тълкувания: „подгонени напред“ към Огъня.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах разкрива една от грозните постъпки на многобожниците. Те приписват на Аллах неща, които самите те мразят – като дъщерите, които смятат за унизителни за себе си, и други неща, които не желаят да им бъдат приписвани. В същото време езиците им произнасят лъжа, като твърдят, че ги очаква най-добрият край и най-високото положение – сякаш имат сигурно обещание за добро. Но истината е съвсем друга: несъмнено ги очаква Огънят, и там ще бъдат изоставени и забравени, без никаква надежда за изход или облекчение. Така аятът разобличава противоречието в тяхното поведение – те не желаят за себе си това, което приписват на Аллах, а същевременно лъжливо си обещават спасение и добър завършек.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи на честност и справедливост: човек не трябва да приписва на Създателя неща, които сам би се срамувал да приеме за себе си.
• Показва колко опасно е да се говори за Аллах без знание и да се разпространяват лъжливи обещания за спасение.
• Напомня ни, че истинският добър край е в ръцете на Аллах и се постига чрез вяра и добри дела, а не чрез празни твърдения.
• Подтиква ни да се замислим за Деня на Страшния съд и да се стремим към искрено поклонение, далеч от самозаблуда.
• Коранаът разкрива истината ясно и ни предпазва от илюзии, като ни насочва към пътя на сигурността и спасението.