Сура Ан-Нахль — Стих 63

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• تَاللَّهِ (Та-Аллахи): клетва, означаваща „Кълна се в Аллах“.
• أُمَمٍ (умам): множествено число на „умма“ – общности, народи.
• زَيَّنَ (зайяна): разкраси, представи нещо в привлекателна светлина.
• وَلِيُّهُمُ (уалийюхум): техен покровител, застъпник, помощник.
• عَذَابٌ أَلِيمٌ (азабун алим): болезнено, мъчително наказание.

1. Тълкувание на аята:

Аллах се заклева в Своето велико име, че е изпращал пратеници и преди теб, о, Мухаммад, до различни народи и общности. Но Сатаната им е представял техните дела – неверието, многобожието и греховете – като нещо хубаво и привлекателно, така че те са ги приемали и са упорствали в тях. Затова Сатаната е техен покровител и водач в това – той ги е заблуждавал и те са го следвали. И в Съдния ден той ще бъде техният мним застъпник, макар самият той да е безсилен и неспособен да помогне дори на себе си, камо ли на други. А за тях е приготвено болезнено наказание в отвъдния живот заради тяхното неверие и следване на Сатаната.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Този аят показва, че Аллах не оставя хората без напътствие – Той винаги е изпращал пратеници, за да им покаже правия път. Това е израз на Неговата милост и справедливост.
• Аятът ни предупреждава, че Сатаната може да направи греха и неверието да изглеждат красиви и примамливи. Затова човек трябва да бъде внимателен и да не се подвежда по външния блясък на делата, а да ги преценява според учението на Аллах.
• Той ни учи, че следването на Сатаната води до загуба и наказание, докато следването на пратениците и на Корана води до спасение и успех.
• Аятът ни напомня за Деня на възкресението, когато всеки ще получи справедлива отплата за делата си. Това ни подтиква да се стремим към добро и да избягваме злото.
• В него има и утеха за вярващите: макар и да срещат съпротива и неверие, това не е нещо ново – и предишните народи са отхвърляли пратениците, но Аллах винаги дава победа на истината в крайна сметка.