Сура Ан-Нахль — Стих 89

1. Обяснение на думите в аята:

• شَهِيدًا (шахидан): свидетел.
• تِبْيَانًا (тибянан): разяснение, изясняване.
• هُدًى (худан): напътствие, ръководство към истината.
• رَحْمَةً (рахматан): милост.
• بُشْرَى (бушра): блага вест, радостна новина.

1. Тълкувание на аята:

В Съдния ден Аллах ще изпрати във всяка общност по един свидетел от самата нея — техния пратеник, който е бил изпратен при тях, говорел е на техния език и ще свидетелства за това как са приели неговия призив: дали са повярвали, или са отхвърлили вярата. След това Аллах се обръща към Пророка Мохаммед (с.а.с.) и му казва, че и него ще доведе като свидетел над неговата общност — над онези, до които е бил изпратен.

Аллах е низпослал на Пророка Корана, който изяснява всичко необходимо на хората — позволеното и забраненото, наградата и наказанието, и всичко, което човек се нуждае да знае за своята религия и за своя живот. Този Коран е напътствие, което извежда хората от заблудата към истината, милост за онези, които повярват в него и го прилагат, и блага вест за мюсюлманите за добрия край, който ги очаква — вечното блаженство в Рая.

1. Поуки от аята, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Всеки народ има свой пратеник, който ще свидетелства за него в Съдния ден — това показва справедливостта на Аллах и че никой няма да бъде съден без доказателство.
• Пророкът Мохаммед (с.а.с.) е свидетел за цялото човечество, което подчертава универсалността на неговото послание и че Коранът е за всички хора и времена.
• Коранът съдържа разяснение за всяко нещо, от което човек се нуждае в религията си — това ни насърчава да се обръщаме към него за отговори и напътствие във всеки въпрос.
• Коранът е напътствие, милост и блага вест за мюсюлманите — той не е бреме, а дар от Аллах, който ни води към доброто в този свят и в отвъдния.
• Вярата в Корана и прилагането му носят милост и надежда за Рая — това е най-голямата радостна новина за всеки вярващ.