Сура Ан-Нахль — Стих 93

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— أُمَّةً وَاحِدَةً (уматан уахида): една общност, обединена в една вяра и един път.

— يُضِلُّ (юдиллю): оставя да се заблуди, отклонява от правия път.

— يَهْدِي (яхди): напътва, насочва към истината и правия път.

— خِذْلان (хидхлян): изоставяне, лишаване от помощ и подкрепа.

— تَوْفِيق (тауфик): даване на успех и подкрепа за доброто.

— وَلَتُسْأَلُنَّ (уалятус'алюнна): и непременно ще бъдете питани, ще бъдете държани отговорни.

1. Тълкуване на аята:

Ако Аллах беше пожелал, Той щеше да направи всички хора една общност, обединена върху истината и върху исляма, без различия и разделения. Това е напълно в Неговата власт и нищо не Му е трудно. Обаче Неговата мъдрост и справедливост изискват хората да имат свобода на избора и изпитание в този свят. Затова Аллах оставя да се заблуди онзи, когото пожелае — по Своята справедливост, защото той сам е избрал заблудата и е предпочел отклонението. И напътва онзи, когото пожелае — по Своята милост и благоволение, защото той е пожелал истината и е потърсил правия път. Никой не е принуден, и никой не е онеправдан. След това Аллах предупреждава, че в Деня на възкресението всички хора непременно ще бъдат питани и държани отговорни за делата си в земния живот — за това, което са вършили, за заповедите, които са спазвали или пренебрегвали, и за забраните, от които са се въздържали или са нарушавали. Това питане не е за да се разбере нещо, което Аллах не знае, а е питане на укор и отчитане, след което всеки ще получи справедливата награда или наказание за делата си.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

— Аятът показва, че Аллах е Всемогъщ и Неговата воля е над всичко. Ако Той пожелаеше, всички щяха да бъдат напътени, но Той е оставил избора на човека, за да има смисъл изпитанието и отговорността.

— Милостта и справедливостта на Аллах са съвършени: Той не онеправдава никого, а напътва онзи, който искрено търси истината, и оставя в заблуда онзи, който съзнателно я отхвърля.

— Човекът има достойнство и отговорност: той не е принуден, а е свободен да избере пътя си, и затова ще бъде питан за делата си.

— Вярата в Деня на отчитането насърчава човека да върши добро, да бъде честен и да се стреми към напътствие, знаейки, че нищо не се пропуска и че всяко дело ще бъде претеглено.

— Аятът отваря вратата на надеждата: всеки, който искрено пожелае напътствие, може да го получи от Аллах, защото Той напътва когото пожелае по Своята милост.

— Ислямът не е бреме, наложено със сила, а път, избран със съзнание и любов, и Коранът е книга, която уважава разума и свободната воля на човека, като същевременно го призовава към отговорност и добри дела.