Сура Аль-Исра — Стих 2

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَآتَيْنَا“ (уа атайна) – „и дадохме“.
• „الْكِتَابَ“ (ал-Китаб) – „Книгата“, тук означава Тората (Таурат), дадена на Муса (Моисей), мир нему.
• „هُدًى“ (худан) – „напътствие, ръководство“.
• „بَنِي إِسْرَائِيلَ“ (бани Исраил) – „синовете на Израил“, т.е. потомците на Якуб (Яков), мир нему.
• „وَكِيلًا“ (уакилан) – „покровител, на когото се поверяват работите“, т.е. онзи, на когото се уповава и на когото се възлагат делата.

1. Тълкувание на аята:

Както Аллах удостои Мухаммад, мир нему, с нощното пътуване (Исра), така удостои и Муса, мир нему, като му даде Тората. Аллах направи тази Книга напътствие и напътващо ръководство за синовете на Израил – тя ги насочваше към истината и правия път. В нея Аллах им заповяда да не приемат друг освен Него за покровител, на когото поверяват делата си, и да не се уповават на никого другиго освен на Аллах. Смисълът е: не вземайте друг господар и защитник освен Мен, не поверявайте работите си на друг, а се уповавайте единствено на Аллах. Така аятът свързва даряването на Тората с напътствието и с чистото единобожие (таухид) – упованието да бъде само на Аллах.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Аллах се грижи за Своите пратеници и им дава Книги, които напътват хората към доброто и истината.
• Ислямът утвърждава чистото единобожие: човек да се уповава и да поверява делата си само на Аллах, а не на създания.
• Напътствието е велика милост – то освобождава човека от объркване и го води към сигурност и спокойствие.
• Упованието на Аллах (тауакул) дава на вярващия сила, достойнство и вътрешен мир, защото знае, че най-добрият Покровител е Аллах.
• Коранът потвърждава предишните Божии книги и напътва към същата истина – поклонение и упование единствено на Аллах.