Сура Аль-Исра — Стих 26

1. Обяснение на думите в аята:

• وَآتِ (уа āти): „и дай“, „и предостави“ – заповед за даване на правото, което принадлежи на някого.
• ذَا الْقُرْبَى (за ал-курба): „близкият по родство“, „роднината“ – всеки, който е свързан с теб чрез кръвна връзка.
• حَقَّهُ (хаккаху): „неговото право“ – дължимото му добро, грижа и подкрепа.
• الْمِسْكِينَ (ал-мискин): „бедният“, „нуждаещият се“ – онзи, който е в нужда и не притежава достатъчно.
• ابْنَ السَّبِيلِ (ибн ас-сабӣл): „синът на пътя“, „пътникът в нужда“ – пътуващият, който е останал без средства да продължи пътя си.
• وَلَا تُبَذِّرْ تَبْذِيرًا (уа лā тубаззир табзӣран): „и не прахосвай с прахосничество“ – забрана за разпиляване на имуществото по грешен или безполезен начин.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах заповядва на вярващия да дава правото на своите близки по родство – да ги подкрепя, да ги посещава, да се грижи за тях и да им помага според възможностите си. Това е право, което роднинската връзка налага, и то не бива да бъде пренебрегвано. След това Аллах споменава бедния и нуждаещия се, който не разполага с достатъчно, както и пътника, който е далеч от дома си и е останал без средства. На всички тях трябва да се даде дължимото – било от задължителната милостиня, било от доброволната помощ и добрина. В същото време Аллах забранява прахосничеството – тоест разпиляването на имуществото по начин, който не носи полза нито в земния живот, нито в отвъдния, било то в непослушание към Аллах, в грях или в безсмислени разходи. По този начин аятът установява равновесие: човек да бъде щедър и отговорен към нуждаещите се, но и мъдър и умерен в разпореждането с това, което Аллах му е поверил.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Ислямът не е само лична връзка с Аллах, а и система на социална справедливост, която пази правата на роднините, бедните и пътниците.
• Коранът учи на щедрост, но и на мъдрост – да даваш на когото трябва, колкото трябва и по начин, който е угоден на Аллах.
• Забраната на прахосничеството показва, че имуществото е доверие от Аллах и трябва да се използва отговорно, а не за грях или безполезно разхищение.
• Ако човек следва тези напътствия, той изгражда общество, изпълнено с милосърдие, уважение и взаимопомощ – общество, в което всеки намира подкрепа и достойнство.
• Тези божествени заповеди разкриват красотата на исляма: религия, която едновременно възпитава сърцето в богобоязън и ръката – в даване и справедливост.