Сура Аль-Исра — Стих 36

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَلَا تَقْفُ“ (уа лā такфу): означава „не следвай“, „не върви по следите на“, „не говори за нещо, което не знаеш“.
• „مَا لَيْسَ لَكَ بِهِ عِلْمٌ“ (мā лайса лака бихи ‘илм): това, за което нямаш знание, тоест за което не си сигурен и не разполагаш с достоверно доказателство.
• „السَّمْعَ وَالْبَصَرَ وَالْفُؤَادَ“ (ас-сам‘а уал-басара уал-фу’āд): слухът, зрението и сърцето/разумът (вътрешното съзнание и разбиране).
• „مَسْئُولًا“ (мас’ӯлā): отговорен, подлежащ на питане и отчет.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах забранява на човека да следва онова, за което няма знание – било то в думи, в убеждения или в дела. Човек не бива да говори това, което не е чул, нито да твърди, че е видял нещо, което не е видял, нито да приписва знание на себе си, когато в действителност не знае. Вместо да се води по догадки, предположения и слухове, вярващият е призован да се придържа към истината, провереното и достоверното.

След това Аллах предупреждава, че слухът, зрението и сърцето – тези велики благодатни способности, с които Той е дарил човека – ще бъдат предмет на отчет в Деня на възкресението. Човекът ще бъде питан как ги е използвал: дали в покорство и добро, или в грехове и зло. Ако ги е използвал в добро, ще получи награда; ако ги е използвал в зло, ще понесе отговорност. Според едно от тълкуванията самите тези органи ще свидетелстват за делата на човека и ще говорят за това, което той е вършил.

Така аятът поставя пред човека ясна граница: не следвай сляпо онова, което не знаеш, и помни, че всяко твое сетиво и всяка твоя мисъл са поверена от Аллах отговорност, за която ще бъдеш питан.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът цени истината и достоверното знание, а не догадките и клюките.
• Човекът е отговорен пред Аллах за всяко свое дело – дори за това, което е чул, видял или помислил.
• Слухът, зрението и сърцето са безценни дарове от Аллах; използването им в добро носи награда, а в зло – наказание.
• Осъзнаването на този отчет прави човека внимателен в думите и делата му и го подтиква към искреност и благочестие.
• Коранът не само забранява злото, но и възпитава човека да бъде честен, отговорен и благодарен за Божиите благодати.