Сура Аль-Исра — Стих 39

1. Обяснение на думите в аята:

• ذَٰلِكَ (заляка) – „това“, „онова, което бе споменато“ – сочи към предходните наставления и заповеди в сурата.
• أَوْحَىٰ (ауха) – „вдъхнови“, „разкри“ – означава божественото откровение, което Аллах низпосла на Пророка.
• الْحِكْمَةِ (ал-хикма) – „мъдростта“ – съвършеното знание и правилното разбиране, което води до добри дела и благонравие.
• إِلَٰهًا آخَرَ (иляхан ахар) – „друг бог“ – всяко друго божество или обект на поклонение освен Аллах.
• فَتُلْقَىٰ (фатулка) – „така че да бъдеш хвърлен“ – изразява неизбежния резултат от многобожието.
• مَلُومًا (малюман) – „порицан“ – човек, който сам се укорява и е укоряван от другите.
• مَّدْحُورًا (мадхуран) – „прокуден“, „отхвърлен“ – отдалечен от всяко добро и милост.

1. Тълкуване на аята:

Това, което Аллах разкри на Своя Пророк – заповедите за добро и забраните за зло, всички благородни нрави и справедливите закони – е част от мъдростта, която Той низпосла. Тя е мъдрост, защото е съвършена и води човека към успех и щастие в двата свята.

След това Аллах отправя предупреждение към всеки човек: не приемай наред с Аллах друго божество, на което да се покланяш. Ако сториш това, на Съдния ден ще бъдеш хвърлен в Огъня на Джехеннема – порицаван, защото сам ще укоряваш себе си, а и хората ще те укоряват, и прокуден, отдалечен от всяко добро и от милостта на Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Коранът е източник на истинска мъдрост – всяка негова заповед и забрана носи полза и предпазва от вреда.
• Единобожието (таухид) е основата на спасението; то е пътят към достойнство и чест пред Аллах.
• Многобожието е най-голямата несправедливост и води до загуба и унижение, затова искреният вярващ се пази от него.
• Човекът е призован да размишлява над откровението и да живее според него, защото в него има напътствие за всеки аспект от живота.
• Ислямът не е просто набор от правила, а път на мъдрост, който възвисява човека и го пази от вечното наказание.