Сура Аль-Кахф — Стих 59

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَتِلْكَ الْقُرَىٰ: „И тези селища“ – става дума за древните поселища на народите, които са били унищожени.
• أَهْلَكْنَاهُمْ: „Ние ги унищожихме“ – тоест Аллах ги е погубил.
• ظَلَمُوا: „когато угнетяваха“ – тоест когато извършваха несправедливост чрез неверие и грехове.
• لِمَهْلِكِهِم: „за тяхното унищожение“ – определеното време за тяхната гибел.
• مَوْعِدًا: „определен срок“ – точно определено време, което не може да бъде отменено или изпреварено.

1. Тълкувание на аята:

Аллах Всемогъщият съобщава за древните селища, които са били близо до хората, на които е бил изпратен Пророкът (мир нему) – като селищата на народите на Худ, Салих, Лут и Шуайб. Тези народи са били унищожени, когато са извършили несправедливост – тоест когато са отхвърлили вярата и са вършили грехове и непокорство. Аллах не ги е унищожил изведнъж без предупреждение, а е определил точно време за тяхната гибел. Когато това определено време е настъпило, наказанието е дошло и ги е сполетяло. Това е предупреждение и поука за всички, които вършат същото – че и те ще бъдат унищожени, ако продължават в несправедливостта си, и че за всяко нещо има определен срок при Аллах.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аллах е справедлив и не унищожава народите, преди те да са извършили явна несправедливост и да са отхвърлили истината.
• Всеки народ и всяко поколение има определен срок – това учи човека да не отлага покаянието и да не се заблуждава, че има много време.
• Историята на древните народи е урок за нас – онези, които са вършили зло, са изчезнали, а Аллах е запазил спомена за тях като предупреждение.
• Коранът разказва тези истории, за да насочи хората към доброто и да ги предпази от пътя на унищожените.
• Вярата и покорството към Аллах са пътят към спасението, а несправедливостта и неверието водят до гибел.
• Милостта на Аллах се проявява и в това, че Той дава отсрочка и време за покаяние, преди да дойде наказанието.